Папата към неокатекумените: възвестявайте преданата любов на Бог

„Мисията предполага да се тръгне на път, за да се възвести на всички, че любовта Господня е предана и никога не залязва: не става  въпрос за кратки или заплатени пътувания, а да излезем по пътищата на света, със свободен дух и последователността на Христови ученици“. Така папа Франциск очерта харизмата на движението Неокатекуменелен път и плодовете, получени през тези 50 години присъствие в Рим. Срещата за този важен юбилей се проведе в университетското градче на Тор Вергата, в покрайнините на Рим, а в нея взеха участие повече от сто хиляди последователи на движението.

Любовта и предаността на Бог

На всички събрали се на площад „Йоан Павел ІІ“, папата изрази своята искрена благодарност за извървения път, за което всички изпяха химна „Тебе Боже хвалим“, като благодарност за любовта и предаността на Бог. „Повечето пъти се изказва благодарност за доброто и получените благодати, но още по-добре е да бъдем благодарни за преданата любов на Небесния Отец: това е извора на нашето упование, голяма утеха в живота“, каза папата.

Светият отец изтъкна, че „когато облаците на проблемите изглежда се сгъстяват заплашително, трябва да си спомним, че преданата любов на Бог винаги сияе, като слънце, което никога не залязва. Това е едно вечно послание на радост и мир, което не може да остане затворено в някое шкафче, а трябва да бъде възвестено по всички географски ширини и дължини. Мисията  е приоритет на Църквата днес, за да се даде глас на тази надежда, която никога нe угасва, дори когато злото изглежда по-силно“, подчерта папа Бергольо.

Мисията не е кратко или заплатено пътуване

„Мисията предполага да се тръгне, защото Исус ни призовава да бъдем поклонници по света в търсенето на брата, който все още не познава радостта от любовта Божия“, каза папата. Въпреки това „изкушението да останем, да не поемаме рискове, да се задоволим да имаме под контрол ситуацията, винаги присъства силно в човешкото сърце. Но Синът Божий не използва половинчати мерки, нито разрешава кратки или заплатени пътувания: Той иска от своите ученици да тръгнат. Това е силен призив, който отеква във всяко кътче на християнския живот“, каза папата.

В своето дълго слово, папа Франциск припомни красноречиво, че „за да се възвестява, трябва да се откажем от много неща, да бъдем свободни. Само една Църква освободена от властта и парите, свободна от триумфализма и клерикализма, може да свидетелства достоверно, че Христос освобождава човека“.

Изкуството да вървим заедно

Мисията според папа Франциск „се спряга в множествено число“ и по този начин изисква да се подхранва изкуството „да вървим заедно, без да се подаваме на изкушението да диктуваме стъпките на другите. Както в живота никой не върви еднакво като другия, така е и във вярата и в мисията: върви се заедно, без да се изолираме, без бягство напред и без да се оплакваме, че някой върви по-бавно от нас“. За папа Франциск „само чрез това търпеливо внимание е възможно да се споделя едни с други получения дар, преоткривайки се част от една Църква, последователка, майка и сестра на човечеството. Динамиката на ученичеството сее без да се подхлъзва в динамиката на прозелитизма“, подчерта папа Бергольо.

Неокатекуменалният път и неговото мисионерско ДНК

За папа Франциск „не са важни аргументите, които убеждават, а живота, който привлича; не способността да се налагаш, а смелостта да служиш. Тази е силата на възвестяването, а Неокатекуменалният път притежава в своето ДНК призванието да възвестява, живеейки в семейство, по примера на Светото Семейство: със смирение, простота и възхвала“. До днес 600 са мисионерските семейства в Неокатекуменалното движение: една своеобразна прегръдка, която обгръща целия свят.

Гледайте с учите на сърцето

Папа Франциск насърчи всички „никога да не губят упованието, преди всичко в светлината на тези 50 години живот, и да гледат на света с очите на сърцето, с очите на един родител, който никога не поставя на преден план негативните аспекти и нещата, които неговите деца трябва да променят, а гледа внимателно с поглед, който оценява, с подход, който зачита, и с доверие, което е търпеливо. „Тази динамика позволява да се обичат културите и традициите на народите, без да се прилагат предварително разработени модели, уверени, че Светия Дух винаги действа и, че да си на мисия означава по някакъв начин да играеш на собствен терен, защото Господ обитава във всеки един народ“.

svt/ rv