Литургия в Санта Марта: трите характеристики на пасхалната радост

Християнското свидетелство смущава, никога не продава истината, както свидетелстват многобройните убити и преследвани християни, много повече днес, отколкото през първите векове. Компромисите не са присъщи за християните. Ето защо, трябва да изпросим благодатта да помним онази първа среща с Исус, която „промени живота ни“. Това изтъкна папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, след пасхалната пауза. Послушанието, свидетелството и конкретността са трите характеристики, които извират от пасхалната радост и, над които папата спря вниманието в размишлението си.

Пасхалната радост

Петдесетте дни пасхално време – отбеляза той – „бяха за апостолите време на радост за Възкресението на Христос. Една истинска, но все още изпълнена със съмнения и плаха радост, която се пита какво ли ще стане, докато след това, със слизането на Светия Дух, радостта става смела. Преди, апостолите разбираха, защото виждаха Господ, но не разбираха всичко, бяха щастливи, но не можеха да разберат. Светият Дух им помогна да разберат всичко“.

Послушанието е да изпълняваш волята Божия

На апостолите бе забранено да проповядват и прогласяват Исус и въпреки това, след освобождаването от затвора, чрез помощта на Ангела, те се връщат отново в Храма и започват да проповядват. Както разказва първото четиво, предложено от днешната литургия и взаимствано от Деянията на Апостолите (5,27-33), те са изправени пред Синедриона, където първосвещеникът им припомня, че им е забранил да поучават в името на Исус. „Трябва да се покоряваме на Бог, а не на хората“ е отговора на Петър. Думата „покоряване, послушание“, се среща отново в днешния евангелски откъс (Йоан 3,31-36).

„Животът белязан от послушанието – каза папата – е характерен за апостолите, които получиха Светия Дух. Послушание, за да се следва пътя на Исус, който „бе послушен докрай“, както в Гетсиманската градина. Послушанието се състои в това да се изпълнява волята Божия. Послушанието е пътя, който отвори Сина и затова християнинът е послушен, покорен на Бог“, каза папата.

Първото изкушение на света са парите

Свещениците, които искаха да командват, уредиха всичко с подкуп: подкупът стигна чак до Гроба. По този начин – поясни папата – се разрешават светските неща. С парите, чийто господар и дявола. Сам Исус казва, че не може да се служи на двама господари.

Преследваните християни

Втората характеристика на апостолите е „свидетелството“. „Християнското свидетелство смущава“, каза папата. Вероятно понякога търсим някакъв компромис между светът и нас, но християнското свидетелство не познава компромиси. Познава търпението да придружава хората, които не споделят нашия начин на мислене, нашата вяра: да придружава и толерира, но никога не продава истината“.

„Ето защо – каза папата – първата характеристика на християните е послушанието, а втората е свидетелството, което смущава. Нека само си помислим за всички преследвания на които сме свидетели, от онзи момент до днес. Да си помислим за преследваните християни в Африка, в Близкия Изток. Но днес те са много повече, отколкото в първите времена. Днес те са в затворите, обезглавявани са, убивани са, защото изповядват Исус. Това е свидетелството до край“.

Конкретността: да не бъдем разводнени християни

Конкретността на апостолите е третия аспект, на който се спря папата. „Те говореха за конкретни неща, а не приказки. Затова, както апостолите видяха и докоснаха, всеки един от нас е докоснал Исус в своя живот“:

„Много пъти се случва греховете, извършените грехове, страхът да ни накарат да забравим за тази първа среща, която промени живота ни. Да, носим спомена, но един разводнен спомен; прави ни християни, но разводнени, повърхностни. Затова, трябва винаги да просим от Светия Дух благодатта на конкретността. Исус премина в моя живот, през моето сърце. Духът влезе в мен. След това, може би съм забравил, но имам в мен благодатта на паметта от първата среща“.

Да поискаме пасхалната радост

Накрая папата призова да „поискаме едни за други пасхалната радост, но онази радост, която идва от Светия Дух, която ни я дава Светия Дух: радостта от пасхалното послушание, радостта от пасхалното свидетелство и радостта от пасхалната конкретност“.

svt/ rv