Папата на Кръстния път: нека кръстът предизвика срам, разкаяние и надежда

Срам, покаяние и надежда: това бе в центъра на молитвата на папа Франциск, която отправи в края на Кръстния път на Велики петък пред римския Колизей. В годината в която Църквата посвещава специален Синод за младежите през октомври, папа Франциск изрази желанието новите поколения да познаят и размишляват върху Христовите страдания, поверявайки медитациите на Кръстния път на група от 15 младежи, ръководени от проф. Андрея Монда, доцент по религия, журналист и писател.

В медитациите изпъква различна младежка чувствителност, включително Интернет. На 11-то кръстно спиране, Грета Сандри пише: „Оглеждам се наоколо и виждам очи фиксирани в мобифоните, ангажирани в социалните мрежи да осъдят всяка грешка на другите без възможност за прошка. Хора, обзети от гняв, които крещят, че се мразят поради незначителни мотиви. Докато ти ни прости, без да таиш злоба, научи ни да поднасяме другата буза и премина отвъд, стигайки до тоталната саможертва“.  Някои изтъкват несправедливата присъда на Исус, скандала на Кръста и неразбирането на тази тайна, други говорят за парадокса на Кръста, който само в светлината на вярата може да бъде видян като средство за спасение, а не като абсурд, който смазва смисъла за справедливост и за човечност. Някои виждат в разкъсването на дрехите на Исус съвременната действителност на мигрантите, които са "оголени, всичко им е отнето, но не губят достойнството си“.

Освен 15-те автори на медитациите и техния ръководител със семейството си, кръста бе носен от директора на Каритас Сирия със съпругата си и трите им деца, трима богопосветени от Ирак, едно момиче с увреждания, двама францискански братя от Кустодията на Светата земя. На първото и последното кръстно спиране, кръста бе носен от викария на Папата и Римския диоцез монс. Анджело Де Донатис. „Господи Исусе, нашия поглед е обърнат към Теб, изпълнен със срам, разкаяние и надежда –каза папата в края на Кръстния път. Пред Твоята върховна любов, ние сме изпълнени със срам, защото Те оставихме сам да страдаш заради нашите грехове“. Предлагаме пълния текст на молитвата на папа Франциск:

Молитва на папа Франциск на Кръстния път на римския Колизей

Господи Исусе, нашия поглед е обърнат към Теб, изпълнен със срам, разкаяние и надежда.

Пред Твоята върховна любов, ние сме изпълнени със срам, защото Те оставихме сам да страдаш заради нашите грехове:

срамът, че избягахме пред изпитанието, въпреки че хиляди пъти ти казахме: „дори всички да те оставят, аз никога няма да те изоставя“;

срамът, че избрахме Варава, а не Теб; властта, а не Теб; показността, а не Теб; бога на парите, а не Теб; светското, а не вечността;

срамът, че Те изкушавахме с думи и в сърцето си, всеки път пред изпитанията, казвайки Ти: „ако ти си месията, спаси себе си и ние ще повярваме“;

срамът за многото хора, дори някои Твои служители, излъгали се от амбицията и от суетата на славата, изгубвайки своята идентичност и своята първа любов;

срамът, че нашите поколения оставят на младите един свят, разкъсван от разделения и войни; свят разяждан от егоизма в който младежите, малките, възрастните са емаргинирани;

срамът, че сме изгубили чувството за срам;

Господи, дай ни завинаги благодатта на светия срам!

Нашият поглед е изпълнен и с разкаяние, което пред Твоето красноречиво мълчание проси Твоето милосърдие:

Разкаяние, което възниква от увереността, че само Ти можеш да ни спасиш от злото, само Ти можеш да ни изцериш от нашата омраза, егоизма, надменността, алчността, отмъщението, лакомията, идолопоклонничеството; само Ти можеш отново да ни прегърнеш и ни възвърнеш синовното достойнство и се радваш от нашето завръщане у дома, към живота;

разкаянието, което възниква от чувството за нашата малкост, за нашата нищета, за нашата суета, което ни отвежда към милувките на твоята нежна и могъща покана за обръщане;

разкаянието на Давид, който от бездната на своята нищета намира в Теб своята единствена сила;

разкаянието родено от нашия срам, който възниква от увереността, че нашето сърце винаги ще се вълнува, докато не намери Теб и в Теб своя единствен извор на пълнота и мир;

разкаянието на Петър, който срещайки Твоя поглед горчиво плаче, защото се е отрекъл от Теб пред хората;

Господи Исусе, да ни завинаги благодатта на святото разкаяние!

Пред Твоето върховно величие и в мрака на нашето отчаяние се запалва искрата на надеждата, защото знаем, че Твоята единствена мярка за любов към нас е безграничната любов;

надеждата, Твоето послание да продължава да вдъхновява и днес многобройни хора и народи, че само доброто може да победи злото, само прошката може да премахне омразата и отмъщението, само братската прегръдка може да разпръсне враждебността и страха от другия;

надеждата, Твоята жертва да продължава и днес да разпръсква аромата на Божията любов, която гали сърцата на много младежи, които продължават да Ти посвещават своя живот, превръщайки се в живи примери на милосърдие и безвъзмездност  в нашия  свят, разяждан от  логиката на ползата и лесната печалба;

надеждата, многобройни мисионери и мисионерки да продължават и днес да предизвикват заспалото съзнание на човечеството, рискувайки живота си, за да служат на Теб в бедните, отхвърлените, емигрантите, невидимите, експлоатираните, гладните и затворниците;

надеждата, Твоята Църква, свята и изградена от грешници,  да продължава и днес, въпреки опитите да бъде дискредитирана, да бъде озаряващ лъч, да насърчава, да вдъхновява и свидетелства Твоята безкрайна любов към човечеството, модел на алтруизма, кивот на спасението и извор на сигурност и истина;

надеждата, че от Твоя кръст, резултат на алчността и коварството на много законници и лицемери, е избликнало Възкресението, превръщайки гробния мрак в сияние на зората на незалязващата Неделя, научавайки ни, че Твоята любов е нашата надежда.

Господи Исусе, дай ни завинаги благодатта на святата надежда!

Помогни ни, Сине Човечески,  да се освободим от арогантността на крадеца, поставен от лявата Ти страна, и от късогледите и покварените, които виждат в Теб възможност за използване, осъден подлаган на критики, победен, който трябва да бъде осмиван, един подходящ случай, за да бъдат прехвърлени върху другите, и дори върху Бог, собствените вини.

Молим Те, Сине Божи, да ни уподобиш на добрия крадец, който Те гледа с очи изпълнени със срам, разкаяние и надежда; който с очите на вярата видя в Твоето привидно поражение божествената победа и коленичи пред Твоето милосърдие, и който почтенно спечели рая! Амин

dg/ rv