Папа Франциск: улесняване на достъпа до палиативните грижи

Най-дълбокото призвание на медицината се състои в това „винаги да лекува“, дори когато не винаги това е възможно. Това е основния акцент в посланието на папа Франциск, до участниците в Конференцията посветена на палиативните грижи, организирана от Папската академия за Живота, която се провежда в Рим до 1 февруари.

Ограничеността: място на среща, а не на самота

В посланието си папата развива своята мисъл около „чувството на ограниченост“, което се изпитва в последните моменти на живота. Моменти, които понякога пораждат съпротива и душевна болка и затова, днешното общество често се стреми да избягва конфронтацията с тях. От своя страна – посочва папата – „палиативните грижи свидетелстват, че „ограничеността“ също може да се приеме и да се превърне, не в място на разделение и самота, а в повод на среща. Самата смърт „бива въведена в един символичен хоризонт, в който може да се открои не като край към който животът е отправен, а по-скоро като завършекът на един живот „получен даром и споделен с любов“.

Терапията на болката

Сред централните теми в папското послание е и „терапията на болката“. В посланието се припомня, че още папа Пий XII я разграничава от евтаназията и легитимира ясно „прилагането на болкоуспокояващи за облекчаване на непоносимите болки, които не могат да бъдат лекувани по друг начин, дори ако във фазата на непосредствена смърт са причина за съкращаването на живота“. Независимо, че днес съкращаването на живота не е вече често срещан страничен ефект, в папското послание се подчертава, че „същия този проблем се поражда и при новите лекарства,които имат въздействие над съзнанието и правят възможни различни форми на седация“. Писмото уточнява, че „етичния критерий не е променен, но приложението на тези процедури изисква винаги внимателна преценка и голяма предпазливост“. Със седацията, „преди всичко, когато е продължителна и дълбока“, бива анулирано комуникативното измерение и взаимоотношенията, „от ключово значение при придружаването в палиативните грижи“. Ето защо „седацията изглежда поне частично незадоволителна, затова трябва да се разглежда като крайна мярка“.

Програмата на Конференцията откроява също научните и организационни измерения и духовното придружаване, които са част от палиативните грижи. Основна и единствена по рода си роля при грижата за болните има семейството и затова, може много да се научи от културите в които се отдава голямо значение на семейната сплотеност.

Разпространение на достъпа до палиативните грижи

В писмото папата насърчава да се продължи „размишлението над палиативните грижи и разпространението на практиката за улесняване на достъпа до тях. „Това е задължение, при което вярващите могат да намерят спътници по пътя в многобройни хора с добра воля. В тази перспектива е важно присъствието на Конференцията на представителите от различните религии и култури. Трябва да се изгради мост – подчертава папата – „между онази грижа получена още от началото на живот и, която му позволи да се развие, и грижата, която трябва да се дава отговорно на другите, от поколение на поколение. Така се свързва опита от споделянето на човешкия живот с евангелското благовестие, което вижда всички като чеда на един и същи Отец и разпознава във всеки един неговия неприкосновен образ. Поради това, палиативните грижи показват своята стойност и за цялото човешко общество“.

svt/ rv