Монс. Ксуереб: оставката на Бенедикт XVI, героичен жест от любов към Църквата

На 11 февруари, 2013, Бенедикт XVI оповестява своето решение да се оттегли от Свети Петровото служение. Един изключителен жест, който с течение на времето става все по-ясен за вярващи и невярващи, тъй като е продиктуван от една върховна любов – към Църквата, а не към себе си. В интервю за  Vatican news, монс. Алфред Ксуереб, личния секретар на Бенедикт XVI в продължение на 5 години, разказва вълнуващи моменти за смелото решение на папа Ратцингер.

„Спомням си датата 5 февруари 2013, когато Бенедикт XVI ме покани в кабинета си и ми извести за своето смело решение“, разказва монс. Ксуереб. „В мен спонтанно се повдигна въпроса: „Защо не помислите още малко?“, но се въздържах, защото бях убеден, че той се е молил дълго“. „Именно в този момент се досетих за една особеност. Имаше един дълъг период в който, преди да отслужи литургия в личния си параклис, в сакрестията, оставаше дълго време да се моли; въпреки подсещанията на часовника за началото на литургията, той оставаше пред Разпятието в дълбока молитва. Тогава бях убеден, че се моли за нещо много важно. На онзи 5 февруари, когато слушах от него за смелото решение, си помислих: „Много вероятно той се е молил за това“.

Монс. Ксуереб разказва и за публичното оповестяване на решението на Бенедикт XVI по време на Консистория на 11 февруари: „Плаках през цялото време и по време на обеда той разбра моето вълнение. Тогава го запитах: „Свети отче, бяхте ли спокоен?“, а той ми отговори „да“, защото вече бе преодлолял своето терзание. Беше спокоен, защото бе сигурен, че избора му е според Божията воля“.

„През изминалите 5 години накои хора разбраха по-добре изнендващия жест на Бенедикт XVI, а други по-малко“, споделя личния секретар на папа Ратцингер. „Това бе смел жест. По време на полета за Мексико, той разбра че не е повече в състояние да извършва дълги апостолически пътувания. А малко след това предстоеше Световната младежка среща в Бразилия... Даваше си сметка, че не можеше да полага повече тези усилия. Според мен, извърши героичен жест, защото мислеше повече за Църквата, която е много по-голяма от любовта към себе си и своето его. Не се страхуваше какво могат да си помислят хора или среди за него, че няма смелост да продължи... Винаги бе спокоен, веднъж разбрал, че Бог му е поискал това ръководно решение, продиктувано от обич към Църквата, а не към себе си“.

Накрая монс. Ксуереб говори за дара, който през тези пет години Бенедикт XVI отдава в молитва и в служба на Църквата, избирайки да живее в „двора на базиликата Св.Петър“:

„Той избра усамотения живот, именно за да се подготви за последната среща с Господ, но го прави с дълбока духовност, предлагайки своите молитви, но също и своята телесна слабост в полза на Църквата и за Папата“.

dg/ rv