Послание на папа Франциск за Световния ден на болните

„Ето твоя син.. Ето майка ти. И от онзи час ученикът я прие при себе си“  (Йоан 19,26-27). Думите, които Исус, разпнат на кръста, отравя към своята майка Мария и своя ученик Йоан, са темата избрана от папа Франциск за XXVI Световен ден на болните, който се чества на 11 февруари. Тези думи – казва папата- „ни показват, че кръста не е безнадеждна трагедия, а мястото на което Исус показва своята слава и оставя своята последна повеля на любов, която се превръща в конструктивно правило за християнската общност и за живота на всеки ученик“. Предлагаме ви пълният текст на папското послание:

Скъпи братя и сестри

Служението на Църквата към болните и грижещите се за тях, трябва да продължи с подновена сила, във вярност към Господната повеля (Лк. 9, 2-6; Мт. 10, 1-8; Мт. 6, 7-13) и следвайки красноречивия пример на нейния Създател и Господар.

Темата за тазгодишния Ден на болните идва от думите, които Исус отправя от кръста към Мария, Неговата майка и към Йоан: " жено, ето син ти... Ето ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си."(Йоан 19, 26-27).

1. Думите на Господ блестящо осветяват тайната на Кръста, която не е безнадеждна трагедия, а, по-скоро, точката в която Исус проявява славата Си и показва любовта Си докрай. Тази любов, на свой ред, трябваше да се превърне в основа и правило за християнската общност и живота на всеки ученик.

Преди всичко, думите на Исус са източникът на майчинското призвание на Богородица за цялото човечество. Тя ще бъде по-специален начин майка на учениците на Сина си, поемайки грижа за тях по техния път. Знаем че грижата на всяка майка за нейните дeцa включва както материалното, така и духовното измерение на тяхното възпитание.

Неописуемата болка на Кръста пронизва душата на Мария (Лукa 2:35), но не я парализира. Точно обратното. Като Господна майка пред нея се открива нов път на себедраяване. На Кръста Исус показва своята загриженост за Църквата и цялото човечество и Богородица е призвана да споделя същата грижа. Описвайки изливането на Светия Дух на Петдесятница, Деянията на апостолите посочват, че тя поема тази роля в най-ранната общност на Църквата. Роля, която никога не престава.

2. Йоан, любимият ученик, е фигура на Църквата, на месианския народ. Той трябва да признае Мария за своя майка. При това, той е призован да я заведе в дома си, да види в нея модела на всяко ученичество и да съзерцава майчинското призвание, което Исус й е поверил с всичко, което то включва: любяща майка, която ражда деца, способни да обичат според повелята на Исус. Ето защо, майчиното призвание на Мария да се грижи за децата си, е поверено на Йоан и на Църквата като цяло. Цялата общност от ученици е включена в майчиното призвание на Богородица.

3. Йоан, като ученик, който споделя всичко с Исус, знае, че Учителят иска да доведе всички хора до среща с Отец. Той може да свидетелства за факта, че Исус се среща с много хора, страдащи в духа си (Йоан 8: 31-39) и страдащи физически (Йоан 5: 6). Той даде милост и прошка на всички и изцели болните, като знак за изобилния живот на Царството, където всяка сълза ще бъде изтрита. Подобно на Богородица, учениците са призовани да се грижат един за друг, но не само това. Те знаят, че сърцето на Исус е отворено за всички и не изключва никого. Евангелието на Царството трябва да бъде проповядвано на всички и милосърдната любов на християните трябва да бъде насочена към всички, по простата причина, че са хора, Божи чеда.

4. Майчинското призвание на Църквата към нуждаещите се и болните в двехилядолетната ѝ история намира конкретен израз в една внушителна поредица от инициативи в името на страдащите. Тази история на отдаденост не трябва да се забравя. Тя продължава до наши дни по целия свят. В страни, където съществуват адекватни системи за обществено здравеопазване, работата на католическите религиозни конгрегации и епархии и техните болници е насочена не само към осигуряване на качествена медицинска помощ, но и към поставяне на човешката личност в центъра на терапевтичния процес и провеждане нa научни изследвания с пълно зачитане на живота и християнските морални ценности. В страни, където системите за здравеопазване са неадекватни или несъществуващи, Църквата се стреми да направи всичко възможно, за да подобри здравето, да премахне детската смъртност и да се бори с широко разпространените болести. Навсякъде тя се опитва да предостави грижи, дори когато не е в състояние да предложи лек. Визията за Църквата като "полева болница", която прима всички ранени от живота, е много конкретна реалност, защото в някои части на света мисионерските и епархийните болници са единствените институции, осигуряващи необходимата грижа за населението.

5. Споменът за тази дълга история на служение на болните е причина за радост от страна на християнската общност и особено на тези, които понастоящем са се посветили на това служение. Трябва да погледнем към миналото преди всичко, за да ни обогати. Трябва да научим урока, който ни предава, за саможертвената щедрост на много основатели на институти в служба на немощните, на креативността, подбудена от милосърдието, на многобройните инициативи, предприети през вековете и ангажираността към научните изследвания като път за иновативни и надеждни лечения на болните. Това наследство от миналото ни помага да изградим по-добро бъдеще, като например, да запазим католическите болници от бизнес-манталитета, който се стреми да превърне здравната грижа в световен мащаб в предприятие за печалба, което в крайна сметка изхвърля бедните. Мъдрата организация и милосърдието изискват болният да бъде зачитан в неговото достойнство и постоянно да бъде в центъра на терапевтичния процес. Това също трябва да бъде подходът на християните, които работят в обществените структури; чрез служeниeтo си, те също са призовани да носят убедително свидетелство на Евангелието.

6. Исус даде на Църквата своята лечебна сила: "А повярвалите ще ги придружават тия личби:  ... на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. " (Марко 16: 17-18). В Деянията на апостолите намираме описанията на изцеленията, извършени от Петър (Деяния 3: 4-8) и Павел (Деяния 14: 8-11). Мисията на Църквата е отговор на Исусовия дар, защото тя знае, че трябва да даде на болните същия поглед, изпълнен с нежност и състрадание на своя Господ. Пасторалната грижа за здравето винаги ще бъде необходима и фундаментална задача, която да бъде изпълнявана с подновен ентусиазъм от всички, от енорийските общности до най-големите здравни институции. Тук не можем да забравим нежността и постоянството с които много семейства полагат грижи за своите деца, родители и близки, хронично болни или с тежки увреждания. Грижата, предоставена в семействата е изключителен свидетел на любовта към човешкото същество; тя трябва да бъде подобаващо призната и подкрепена от съответни политики. По тази причина, в тази църковна мисия участват лекари и медицински сестри, свещеници, богопосветени мъже и жени, доброволци, семейства и всички, които се занимават с грижата за болните. Това е споделена отговорност, която обогатява стойността на всекидневното служение, предоставено от всеки от тях.

7. На Богородица, Майка на нежната любов, бихме желали да поверим всички болни в тялото и душата, за да ги подкрепя в надеждата. Молим я, също така, да ни помогне да бъдем отворени към нашите болни братя и сестри. Църквата знае, че има нужда от специална благодат, за да изпълни евангелската задача да служи на болните. Нека нашите молитви към Божията Майка ни обединят в настоятелна молба всеки член на Църквата да може да живее с любов, призванието в служба на живота и здравето. Нека Богородица се застъпи за този Двадесет и шести Световен ден на болните; нека им помогне да живеят своите страдания в общение с Господ Исус; и нека подкрепя всички, които се грижат за тях. На всички, болните, здравните работници и доброволците, сърдечно отправям апостолическия си благослов.

Ватикана , 26 ноември 2017

Празникът на Нашия Господ Исус Христос , Цар на  Вселената

превод Бистра Пищийска