2018-01-21 09:00:00

Папата към преруанския клир: пазете жива паметта за личния повик


След визитата си в катедралата на Трухильо, където поднесе цветя под статуята на Дева Мария, папа Франциск се отправи към семинарията за срещата със свещениците, богопосветените и семинаристите. „Вашите звания винаги ще имат едно двойно измерение: с корени в земята и сърце в небесата. Когато липсва едно от тези две измерения, нашия живот постепенно изгнива“, каза папата пред многобройните присъстващи на събитието.

Папа Франциск изтъкна, че „с паметта и с добродетелите, които се раждат от нея, ние се подкрепяме във времето и историята, за да растем на високо и да донесем плод“. В думите на папа Франциск към свещениците, богопосветените и семинаристите се долавя голямото съзнание, че „паметта се обръща към миналото, за да намери лимфата, която през вековете напои сърцето на учениците, за да разпознаят преминаването на Бог в живота на неговия народ. Памет за обещанието, което Той направи на нашите отци и, която ако остане жива сред нас, е причина за нашата радост и ни подтиква да запеем: „Велики неща направи Господ за нас: бяхме пълни с радост“.

Именно от това, че „сме богати откъм паметта“ – поясни папата – „добродетелите извират като радостното самосъзнание, часът на повика и заразителната радост“.

Радостното самосъзнание

За пример папа Франциск посочи Йоан Кръстител, който дълбоко осъзнава, че е само онзи, който „възвестява“:

„Йоан Кръстител знаеше, че неговата мисия бе да посочи пътя, да даде начало на процесите, да отвори пространствата, да възвести, че Друг е онзи, който носи Духа Божий. Ние богопосветените, и с богопосветени имам предвид всички, не сме призовани да изместим Бог, нито с нашите дела, нито с нашите мисии или многобройни дейности. От нас се иска единствено да работим с Господ, рамо до рамо“.

Но как може да се пребори изкушението да се чувстваш много важен?, запита папата, който даде своя съвет:

„Трябва да се научим да се смеем на себе си, защото това ще ни даде духовната способност да застанем пред Господ с личните ограничения, грешки и грехове, но също и с личните успехи и с радостта да знаем, че Той е до нас. Достатъчно е само веднъж да се погледнем в огледалото“.

Часът на личния повик

Продължавайки своето слово и цитирайки евангелският откъс от Евангелието според Йоан, в който апостолът припомня точния час на срещата си с Исус, Франциск призова присъстващите да си припомнят часа в който  „са били докоснати от погледа на Исус“:

„Когато забравяме за този час, забравяме за нашия произход, за нашите корени; а губейки тези основни координати ние поставяме на страна най-безценното нещо, което един богопосветен притежава: погледа на Господ. Позволи Му да те гледа!“, бе призива на папа Бергольо.

Този повик – поясни папата – „който не може да се забрави, и който се ражда от дълбоката и милосърдна любов, способна на състрадание, ни помага да отидем и да служим на другите със стила на Исус Христос“.

Следващата стъпка, също толкова важна за папата, е да помним от кого ни е предадена вярата, защото – подчерта той – „предания Божи народ притежава нюх, умее да разграничава онзи, който е богат на памет от онзи, който забравя лесно“. Оттук призива на Светия отец да не се забравя, и още по-малко да презира, обикновената и предана вяра на поверения им народ. „Бъдете способни да приемате, придружавате и стимулирате срещата с Господ. Не се превръщайте в професионалисти на сакралното, които забравят за своя народ, от който ви взе Господ. Не губете паметта и почитта към онези, които са ви научили да се молите“.

Заразителната радост

Този път за пример папата посочи апостол Андрей, който започва своя апостолат от най-близките, от своя брат Симон, почти като нещо естествено, излъчвайки радост. „Това е най-добрия знак за това, че сме „намерили“ Месията“. Радостта присъства постоянно в сърцето на Апостолите, и я виждаме в силата с която Андрей доверява на брат си: „Срещнах ме Го!“. Ето защо, радостта на Евангелието изпълва сърцето и целия живот на онези, които се срещат с Исус“.

Ето защо – подчерта папата – „много е важно и е необходимо да се противопоставяме, в този разпокъсан свят, на изолацията и самотата“:

„Предизвикателството за нас е да бъдем строители и пророци на общността, защото никой не се спасява сам. И в това искам да съм ясен. Разпокъсаността и изолацията не е нещо, което се случва само „навън“, сякаш е само проблем на „света“. Братя, разделенията, войните, изолациите ги живеем и в нашите общности, а това ни причинява много болка и зло!“.

„Да си строител на общение и единство – поясни папата – означава да оценяваш различията, знаейки, че всеки един, със своята специфичност, дава своя принос, но се нуждае от другите“. Оттук папата предупреди, че „другото изкушение, с което трябва да се борим е тази на „единствения син“, който иска всичко за себе си, тъй като няма с кого да споделя“.

Към онези, които трябва да изпълняват длъжности в служба на властите, папата отправи призива да „не се превръщат в самореференциални; грижете се за вашите братя, правете така, че да са добре, защото доброто е заразително. Нека не попадаме в капаните на една власт, която се превръща в авторитаризъм“, призова папа Бергольо. Особено внимание папата обърна и на диалога между младите и възрастните свещеници. „Това е диалог между различни поколения, способен да обогатява взаимно и преди всичко, позволява на по-напредналите във възрастта да мечтаят“.

Накрая папата насърчи всички да „живеят с радост служението и срещата с Христос“.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.