Папата към перуанци: в бурите на живота, винаги се уповавайте в Исус

Наводненията, престъпността, липсата на образователни и трудови възможности, и други „бури“, които могат да засегнат общността, намират отговор в Евангелието, в Исус, който „ни прави общност от вярващи, способна да се подкрепя; общност, която се надява и затова се бори да отхвърли и преобрази многобройните несгоди; общност, която обича, защото не позволява да се стои със скръстени ръце“. Това каза папа Франциск на литургията в Трухильо, вторият град в Перу, на северното крайбрежие, известна с красотата на своя исторически център в колониален стил. Градът, считан за център на перуанския живот бе жертва миналата година на поредица от наводнения, причинени от Niño costiero: нов климатичен феномен, причинен от несъразмерното покачване на температурата на водите на Тихия океан, концентрирани в перуанските и еквадорските крайбрежни зони. Това явление води до силни дъждове и бури, водещи до наводнения, утаяване на терена и други свързани метеорологични прояви, като силни ветрове, градушки, електрически бури и и снеговалежи.

В Трухильо, в крайбрежната зона на Хуанчако, където папата отслужи литургията, взеха участие около 400 хиляди души. Оттук, след богослужението, Франциск се отправи за кратко посещение в квартала „Буенос Айрес“, най-много засегнат от миналогодишните наводнения.

Именно различните „бури“, засегнали града послужеха като вдъхновение за проповедта на папата, който насърчи всички да „подържат надеждата и вярата в онова, което наистина има стойност и значение“.

„Вие, както апостолите – каза папата - познавате силата на природата и сте изпитали нейния бич. Както те се справиха с бурята в Галилейското езеро, така и на вас се падна да се сблъскате с тежките поражения от “Niño costiero”, чиито болезнени последствия все още са видими във вашите семейства, особено онези, които не могат все още да възстановят своите домове. И поради тази причина пожелах да дойда и да се моля тук с вас.

Папата призова да се поднесе „Евхаристията и за този толкова труден момент, който предизвиква и поставя под въпрос нашата вяра. Нека се обединим с Исус. Той познава болката и изпитанията; Той премина през всички страдания, за да може да ни придружи в нашите. На кръста Исус иска да бъде близо до всяка болезнена ситуация, за да ни подаде ръка и да ни помогне да се изправим. Той влезе в нашата история, пожела да сподели нашия път и да докосне нашите рани. Нашият Бог не е безчувствен към онова, което изпитваме и към нашите страдания, напротив, сред болката, Той ни протяга ръката си.

„Тези сътресения – продължи папа Бергольо - поставят под въпрос стойността на нашия дух на нашите най-елементарни поведения. Тогава разбираме, колко е важно да не сме сами, а сплотени, пълни с онова единство, което е плод на Светия Дух“.

Папата се позова и на притчата за десетте девици, които очакват завръщането на младоженеца (Мт. 25,1-13). 

Някои от тях осъзнават, че нямат необходимото количество олио в светилниците си, а другите напълват своите светилници и успяват на намерят и озарят пътя, водещ към младоженеца. В посочения час, всяка една показва с какво бе изпълнила своя живот. Същото се случва и с нас. При определени обстоятелства разбираме с какво сме напълнили своя живот. Колко е важно да напълним нашия живот с онова олио, което позволява да запалим нашите светилници в многобройните ситуации на мрак и да намерим пътищата, за да продължим напред!

В несгодите се показва евангелската солидарност

Знам – каза папата - че в момента на мрак, когато бяхте достигнати от бича на Niño, тези земи успяха да се изправят и имаха олиото, за да се притичат на помощ като истински братя. Това беше олиото на солидарността, щедростта, което ви подтикна да се изправите и да се отправите към Господ с многобройни конкретни жестове на помощ. Сред мрака, заедно с много други, вие бяхте живи факли и озарихте пътя с отворени и готови ръце, за да облекчите болката и споделите онова, което имахте във вашата бедност“.

Има неща, както добре знаете – продължи папа Бергольо - които не могат да се импровизират, нито се закупят. Душата на една общност се измерва по нейната сплотеност при справянето с трудните моменти, с бедствията, за да подържа жива надеждата. С тази нагласа вие давате най-голямото евангелско свидетелство: „От това ще познаят, че сте мои ученици: ако се обичате едни други“ (Йоан 13,35). Защото вярата е тази, която ни предразполага към конкретната любов, направена от дела, протегнати ръце, състрадание; която умее да изгражда и възстановява надеждата, когато всички изглежда изгубено. По този начин се превръщаме в участници на божественото действие, онова, което ни описва апостол Йоан, когато ни показва Бог, изтриващ сълзите на своите чеда“.

Светият отец изтъкна, че „много други бури могат да достигнат тези брегове и, в живота на синовете на тези земи да имат опустошителни ефекти. Бури, които ни предизвикват като общност и залагат стойността на нашия дух. Тези бури се наричат организирано насилие, като наемното убийство, и несигурността, която се поражда от него; липсата на образователни и трудови възможности, особено сред най-младите, която ги възпрепятства да изградят едно достойно бъдеще; липсата на сигурен дом за многобройни семейства, принудени да живеят в зони на висока нестабилност и без сигурен достъп; както и многобройните други ситуации, които познавате и от които страдате, и които като най-лошите наводнения сломяват взаимното доверие, толкова необходимо за изграждането на мрежа на подкрепа и надежда. Наводнения, които смазват душата и изискват нашето олио, за да се справим с тях.

Неведнъж – отбеляза папата – „сме се питали, как можем да се справим с тези бури, или как да помогнем на нашите деца да преодолеят тези ситуации. Искам да ви кажа: няма друг по-добър изход от този на Евангелието, и се нарича Исус Христос. Изпълвайте винаги вашия живот с Евангелието. Искам да ви насърча да бъдете общност, която позволява на Господ да я помазва с елея на Духа. Той преобразува всичко, обновява всичко, утешава всичко. Чрез Исус притежаваме силата на Духа, за да не приемаме за нормално онова, което ни причинява зло, което ни прави безчувствени за Духа, и което е по-лошо, ни отнема надеждата. Чрез Исус притежаваме Духа, който ни държи сплотени, за да се подкрепяме взаимно и да се справим с онова, което иска да отнеме най-доброто от нашите семейства. Чрез Исус, Бог ни прави общност от вярващи, способна да се подкрепя; общност, която се надява и затова се бори, за да отхвърли и преобрази многобройните несгоди; общност, която обича, защото не позволява да стоим със скръстени ръце. Чрез Исус, душата на народа на Трухильо може да продължи да се нарича „градът на вечната пролет“, защото с Него всичко се превръща в повод за надежда.

svt/ rv