Папата към клира в Чили: Църква в служба на раненото човечество

С огромна радост папа Франциск бе посрещнат в Катедралата на Сантяго за срещата със свещениците, богопосветените и семинаристите. Радост изразена с думите: "Очаквах ме Ви толкова дълго" на кардиналът архиепископ на Сантяго, Рикардо Езaти, в началото на срещата.

Размишлявайки за преобразяването на апостол Петър от Евангелието на Йоан, папа Франциск призова чилийските свещеници, богопосветени и семинаристи да бъдат пророческа Църква, която, измита от греховете си, не се страхува да отиде и да служи на раненото човечество.

Петър и общността

В началото на своето обръщение папа Франциск припомни на свещениците и богопосветените за личните и общностите измерения на призванието им. Той се спря на три аспекта от живота на апостол Петър и общността: обезсърчението, опрощението и преобразяването. Св. Петър и общността са свързани, защото животът на апостолите, заяви папата, винаги има двойно измерение: лично и колективно.

Петър и общността - обезсърчени

Папата започна със сцената, от Евангелието, в която учениците, все още не осъзнали Възкресението на Исус, се нуждаят от време, за да намерят място в сърцето си за случилото се. Разбиране, което ще дойде едва на Петдесятница. В същото време, обяснява папата, налице е голямо вътрешно объркване и страх в учениците от "смъртта на техния Учител": Петър се отрича от Него, Юда Го предава, останалите бягат или се крият. Само шепа жени и любимият ученик остават. Това са часовете на страх и объркване в живота на ученика.

Промените в обществото

Говорейки за тези часовете в живота на Петър след Възкресението, папата призна, че във времена, "когато бурята от преследвания, изпитания и съмнения е подбудена от културни и исторически събития, не е лесно да намерим пътя, който да следваме".

Папата говори за реалността в Чили, трудните времена на значителни промени и предизвикателства, пред които понякога се затваряме, забравяйки, че “Евангелието е пътуване на обръщането за всички и, че обещаната земя е пред нас. Но, изтъкна той, "най-лошото изкушение от всички е постоянно да се фокусираме в собственото си нещастие "

Плевелите на злото

Наред с "верността на огромното мнозинство" свещеници и богопосветени, папата призна, че има и "плевели на злото, носещи скандал и опустошение". Цитирайки думите на архиепископа на Сантяго, той се спря на скандалите в които бяха замесени някои свещеници, като наблегна особено на "болката, причинена вследствие на злоупотребата с деца" в Чилийската църква. “Нека да помолим Бог - насърчи папата - да ни даде ясното зрение да наречем реалността с истинското и име, силата да търсим опрощение и способността да се вслушваме в това, което Той ни казва".

Петър и общността - опростени

Това, което Исус иска е да спаси Петър. Да го спаси от опасността да остане затворен в своя грях и ограничения. Исус, без да изобличава и без да осъжда, пита единствено за "любовта му": Обичаш ли ме?. Той, продължава папа Франциск, иска, с този въпрос, да помогне на апостола да разпознае и да открие "истинскиата причина", която "го кара да стане Негов ученик".

Единственото, което поддържа апостолите, изтъкна папата, е това, че са получили опрощение. И това е източникът на нашата радост. Ние сме богопосветени в ранения, умрял и Възкръснал Исус.

Не скривайте раните си

Точно както Исус не крие раните си, така и ние сме "призовани да не игнорираме, нито да крием нашите", каза папата, като добави: "Църквата, самата ранена, може да разбере раните на днешния свят и да ги направи свои, страдаща с тях, подкрепяща и лекуваща ги". "Ранената Църква не поставя себе си в център ..., а Този, Който може да ги излекува, Чието Име е Исус Христос ".

И точно в осъзнаването, че е ранен, подчертава папа Франциск, "човек се освобождава от опасността да се превърне в самодостатъчен", “от прометеанската тенденция на онези, които в крайна сметка разчитат единствено на собствената си сила”. "В Исус - добавя той - нашите рани са възкръснали. Те вдъхновяват солидарност; те ни помагат да съборим стените, които ни затварят в елитаризъм и ни тласкат да строим мостове и да срещнем всички копнежи за милосърдната любов, която само Христос може да даде”.

Божият народ не чака нито се нуждае от супергерои. Той очаква пастири и богопосветени, които познават състраданието, които могат да протегнат ръка за помощ, които знаят как да спрат пред падналия и, подобно на Исус, му помагат да се измъкне от порочния кръг на угризенията, които тровят душата

Петър и общността - преобразени

Петър, който е обезсърчен и след това преобразен, изтъкна папата, е образът на пророческата Църква, която, измита от греха, не се страхува да отиде и да служи на раненото човечество. Това е призив да станем от Църква на нещастните и обезсърчените в Църква, която служи на всички онези, които са нещастни и обезкуражени сред нас. Проблемът, изтъкна папата, не е в храненето на бедните, обличането на голите и посещаването на болните, а по-скоро в признаването, че бедните, голите, болните, затворниците и бездомните имат достойнството да седнат на трапезата ни, да се чувстват "у дома" сред нас, да бъдат част от семейството. Това е знакът, че небесното царство е сред нас. Да възобновим пророчеството означава да подновим ангажимента си не да очакваме идеален свят”, а “по-скоро да дадем възможност на всеки разочарован човек да срещне Исус”.

“Благодаря ви за тази среща”, каза в заключение Светият Отец. “Благодаря ви за възможността отново да кажем заедно "да". Нека Богородица от планината Кармил да ви покрие с мантията си. Моля ви не ме забравяйте в молитвите си”.

bp/ rv