Папата насърчава демокрацията в Чили, място за всички

„Най-голямото и страстно предизвикателство“ пред чилийци е демокрацията наистина да бъде място за среща за всички, без изключения“. Това изтъкна папа Франциск в първото си слово на чилийска земя, което произнесе в президентския дворец Монеда в присъствието на президента, държавни и граждански представители, дипломати. Папата благодари на тази земя, помогнала му формирането му като младеж, като подчерта „различието и географското богатство на Чили“ и „културната полифония“ с която се отличава.

„През последните десетилетия Чили се отличава с развитието на демокрацията и значителен прогрес“, подчерта папата, определяйки последните политически избори в страната като „проява на гражданската стабилност и зрялост, която придобива още по-голяма значимост в контекста на 200 годишнината от декларацията за независимост“. Тази годишнина е важен момент, тъй като „бележи съдбата на чилийци, като народ основан на свободата и правото и призван да посрещне размирни периоди, успявайки да преодолее. По този начин вие утвърдихте мечтата на вашите основатели“.

Не трябва да се задоволяваме с постигнатото в миналото

Папата цитира думите на чилийския кардинал Силва Енрикес за когото „всички са градители на най-красивото дело – земната родина“, което е подготовка за „родината без граници“. „Изграждането на тази родина не започва от днес – поясни Франциск - но тя не може да израсне и даде плодове без нас:

„Всяко поколение трябва продължи борбите и завоеванията на предшестващите поколения и ти насочи към още по-високи цели- посочи папа Бергольо. Благото, както любовта, справедливостта и солидарността, не се постигат веднъж завинаги, а се завоюват всеки ден. Не трябва да се задоволяваме с постигнатото в миналото и се спрем да му се наслаждаваме, а ситуацията да доведе да не разпознаем много наши братя, които още страдат от несправедливост, на която всички трябва да отговорим“.

Умението да се вслушваме

С поглед към бъдещето, папата посочи „най-голямото и страстно предизвикателство“ пред чилийци: „демокрацията наистина да бъде място за среща за всички“, без изключения, които да се чувстват призвани да изградят „едно място, един дом и едно семейство наречено Чили“. Голяма част от това бъдеще зависи от „умението да се вслушваме“, която притежават чилийския народ и неговите управляващи, подчерта папа Бергольо:

„Наложително е да се вслушаме в безработните, които не могат да осигурят настоящето и бъдещето на своите семейства; в коренните народи, често забравяни, чиито права заслужават внимание, а културата им защитена, за да не се изгуби част от идентичността и богатството на тази нация. Да се вслушаме в мигрантите,  които чукат на вратите на страната в търсене на по-добър живот, които със своите сили  и надежда искат да израждат по-добро бъдеще за всички.  Да се вслушваме в младежите и в техните тревоги за по-добри възможности, особено в образователната област, така че да се почувстват действащи лица на Чили, които желаят активно да я защитават от бича на дрогата, която ограбва най-доброто от живота им. Да се вслушваме във възрастните, с тяхната мъдрост и уязвимост. не можем да ги изоставим. Да се вслушваме в децата, които се показват пред света с очи изпълнени с учудване и невинност, и очакват от нас реални отговори за едно достойно бъдеще“.

Папата изрази „болка и срам“ за „непоправимите щети“ нанесени на децата от служители на Църквата: „Присъединявам се към моите събратя епископи, защото е справедливо да се поиска прошка и се подкрепят с всички сили жертвите, и същевременно да се ангажираме това никога повече да не се повтаря“.

Преференциално внимание към общия дом

С тази способност за вслушване, чилийци са призвани да обърнат „преференциално внимание към общия дом“, изтъкна папата. Това означава насърчаване на една „култура, която умее да се грижи за земята и с тази цел не се задоволява да дава специфични отговори на тежките екологични проблеми. Това изисква „различен поглед, мислене, политика, образователна програма, стил на живот и духовност, които да се противопоставят на парадигмата на технокрацията, която привилегирова нахлуването на икономическата власт в естествените екосистеми, а впоследствие и на общото благо на нашите народи“.

Да се поучим от коренните народи

За изпълнението на тази задача, може да допринесе „мъдростта на коренните народи“, подчерта папа Бергольо. „От тях можем да научим, че няма истинско развитие на един народ ако обърне гръб на земята и всичко което ни заобикаля. Чили притежава в своите корени мъдростта, която може да помогне за преодоляване на консумативното възприятие на съществуванието и придобие разумно отношение към бъдещето“.

dg/ rv