Рождественско послание на Московския патриарх Кирил

„Любовта, която Бог дарява на човечеството е огромна. Светът продължава да съществува, въпреки и срещу силите на злото“. Това пише Московския патриарх Кирил в своето Рождественско послание към православните християни, които ще честват Раждането на Христос на 7 януари. Църквите, които честват Рождество Христово според юлианския календар са: Руската православна църква, Сръбската православна църква, Йерусалимската православна църква и манастирите на Света гора.

В посланието си Московският и на цяла Русия патриарх припомня, че „човешката любов и ценностите на семейството продължават да устояват, въпреки огромните сили, които се стремят да ги разрушат окончателно, да ги накърнят и променят“. Вярата на Бог – продължава Кирил – „е присъстваща в сърцата на голяма част от хората. Независимо последните десетилетия на годения и всичко що бе направено в наши дни, за да я дискредитират, Църквата е и остава място на нашата среща с Христос“

Православният примас припомня, че Рождеството на Христос е водещо събитие в човешката история: „Хората винаги са търсили Бог, но единствено чрез въплъщението на своя Син, Създателят, Бог един и троичен, се явява на човечеството. Той идва в този грешен свят, за да направи хората достойни за благоволението на небесния Отец и за да постави основите на мира, казвайки ни: „Мир ви оставям, моят мир ви давам“ (Йоан, 14, 27). Синът човечески идва в света, за да ни освободи, чрез своята кръв, от греха, за да може човек да не се страхува повече от жилото на смъртта“, посочва Московският патриарх.

Кирил припомня, че „мъдреците се прекланят пред новородения Христос, носейки му дарове“. Но кой е дарът, който ние можем да дарим на нашия божествен учител?, се пита патриархът. „Нашето сърце“, отговоря. „Но какво означава да дарим сърцето си? Сърцето е символ на живота. Ако спре да тупти, човек умира. Да се дари собственото сърце на Бог, означава да посветим на Него живота си“. Но според Московският патриарх, „това посвещаване не означава да се отречем от всичко що е наше. Ние сме призовани само да потушим в сърцето си всичко онова, което е пречка за присъствието на Бог. Когато всички наши мисли водят единствено към нашето „его“, когато в нашето сърце няма място за ближния, Господ не може да бъде в него. Присъствието на ближния в нашите сърце е преди всичко функционално в отношение на способността да сме съпричастни с болката на другите и да отговорим на това страдание с действащо милосърдие“. Господ – изтъква накрая Руският патриарх – иска от нас да вървим по неговия път, т.е. да разпознаем присъствието на Бог в нашия живот, в нашата човешка история. Това означава да съзрем проявите на божествената любов, но и неговия справедлив гняв“.

svt/ oss.rom