Послание на папата за Световния ден на мира 2018

Нека погледнем към глобалната миграция  с „поглед, изпълнен с доверие“ и тя да не бъде считана за заплаха, а за възможност да се изгради мирно бъдеще“. Това казва папа Франциск в посланието си за Международния ден на мира, който се отбелязва на 1 януари, под надслов „Мигранти и бежанци: мъже и жени в търсене на мир“. Посланието е тясно свързано с другото послание на Светия Отец за Световния ден на мигрантите и бежанците 2018 г. В него се посочва „стратегията“, която съчетава четири действия: „прием, закрила, насърчение и интегриране на мигранти и бежанци“. Предлагаме пълния текст на папското послание:

Мигранти и бежанци: мъже и жени в търсене на мир

Мир на всички хора и на всички народи на земята! Мирът, който ангелите провъзгласиха на овчарите в Коледната нощ, е дълбок стремеж на всички, на всеки индивид и на всички народи, и особено на онези, които най-много страдат от отсъствието му. Сред тези, които са непрестанно в мислите и молитвите ми, бих споменал отново над 250 милиона мигранти в света от които 22.5 милиона са бежанци. Папа Бенедикт XVI, моят скъп предшественик, говори за тях като "мъже и жени, деца, млади и възрастни, търсещи място, където да живеят в мир". За да намерят мира, те са склонни да рискуват живота си, тръгвайки по път, който често е дълъг и опасен, да понесат трудности и страдания и да се сблъскат с огради и стени, построени, за да ги държат далеч от целта им.

 

В дух на състрадание, нека бъдем гостоприемни към всички, които бягат от война и глад или са принудени, поради дискриминация, преследване, бедност и влошаване на околната среда, да напуснат родината си.

Знаем, че не е достатъчно просто да отворим сърцата си към страданието на другите. Остава още много да се направи, преди нашите братя и сестри отново да могат да заживеят мирно в безопасен дом. Гостоприемството към другите изисква конкретна ангажираност, мрежа на помощ и добра воля, бдително и отзивчиво внимание, отговорно справяне с нови и сложни ситуации, които понякога съчетават множество съществуващи проблеми, да не говорим за ресурситe, които винаги са ограничени. Чрез практикуването на добродетелта на благоразумието, правителствените ръководители трябва да предприемат практически мерки за приемане, насърчаване, защита, интегриране и "в рамките, позволени от правилното разбиране на общото благо, да позволят [те] да станат част от ново общество". Лидерите имат ясна отговорност спрямо собствените си общности, чиито законни права и хармонично развитие трябва да осигурят, за да не бъдат като прибързания строител, който неправилно изчислява и не успява да завърши кулата, която е започнал да строи.

Защо има толкова много бежанци и мигранти?

С поглед към Великия юбилей, отбелязващ две хиляди години от прогласяването на мира от ангелите във Витлеем, Свети Йоан Павел ІІ посочи нарастващия брой разселени лица като една от последиците от "безкрайната и ужасяваща последователност на войни, конфликти, геноциди и етнически прочиствания", характеризиращи двадесетия век. До този момент, новият век не е отбелязал някакъв особен напредък: въоръжени конфликти и други форми на организирано насилие продължават да предизвикват мигрирането на хора в рамките на националните граници и извън тях.

Но хората мигрират и по други причини, главно защото "желаят по-добър живот и често се опитват да избягат от ‘безнадежността’ на едно необещаващо бъдеще." Те тръгват, за да се присъединят към семействата си или да търсят професионални или образователни възможности, защото липсата и ограничеността на тези права пречат на мира. Освен това, както отбелязах в енцикликата Laudato Si, налице е "трагично увеличение на броя на мигрантите, стремящи се да избягат от нарастващата бедност, причинена от влошаването на околната среда ".

Повечето хора мигрират посредством законни канали. Някои обаче предприемат различни пътища, предимно поради отчаяние, когато собствените им страни не предлагат нито сигурност, нито възможности и всеки легален начин изглежда непрактичен, блокиран или твърде бавен.

Много държави станаха свидетели на разпространението на реторика, осъждаща рисковете, свързани с националната сигурност, или високата цена на посрещането на новопристигащите, като по този начин унищожава човешкото достойнство, дължимо на всички като Божи синове и дъщери. Тези, които поради политически причини, предизвикват страх от мигрантите, вместо да изграждат мир, посяват насилие, расова дискриминация и ксенофобия, които са въпроси от голямо значение за всички, загрижени за безопасността на всяко човешко същество.

Всички показатели, с които разполага международната общност, сочат, че глобалната миграция ще продължи и в бъдеще. Някои смятат, че това е заплаха. От своя страна аз ви моля да приемете това с увереност като възможност за изграждане на мир.

Със съзерцателен поглед

Мъдростта на вярата подхранва съзерцателен поглед, който признава, че всички ние "принадлежим към едно семейство, мигрантите и местното население, които ги приветстват и всички имаме еднакво право да се радваме на благата на земята, и нашата крайна цел е универсална, както сочи социалното учение на Църквата. Тук се разкриват солидарността и споделянето". Тези думи извикват библейския образ на новия Йерусалим. Книгата на пророк Исаия (глава 60) и книгата Откровение (глава 21) описват новия Йерусалим като град с врати винаги отворени за хората от всички нации, които му се възхищават и го изпълват с богатства. Мирът е владетелят, който ръководи този град, а справедливостта е принципът, който урежда съвместното съществуване в него.

Ние също трябва да обърнем този съзерцателен поглед към градовете, в които живеем, "поглед на вярата, който вижда Бог обитаващ техните домове, улиците и площадите, [...] насърчавайки солидарността, братството и желанието за доброта, истина и справедливост"- с други думи, изпълнявайки обещанието за мир.

Когато обърнем този поглед към мигрантите и бежанците, откриваме, че те не пристигат с празни ръце. Те носят кураж, умения, енергия и стремежи, и съкровищата на собствените си култури и по този начин обогатяват живота на народите, които ги приемат. Ние също така откриваме творчеството, упоритостта и духа на жертвоготовност на безброй хора, семейства и общности по света, които отварят вратите и сърцата си за мигранти и бежанци, дори когато ресурсите са оскъдни.

Съзерцателен поглед трябва също да ръководи размисълът на тези, отговорни за общественото благо и да ги насърчава да следват политиката на гостоприемство "в границите, позволени от правилното разбиране на общото благо", като се вземат предвид нуждите на всички членове на човешкото семейство и благосъстоянието на всеки от тях.

Тези, които виждат нещата по този начин ще могат да разпознаят семената на мира, които вече са покълнали и ще подхранват растежа им. Нашите градове, които често са разделени и поляризирани от конфликти касаещи присъствието на мигрантитe и бежанцитe, ще се превърнат в работилници за мир.

Четири основни начина за действие

Предлагането на възможност за търсещите убежище, за бежанците, мигрантите и жертвите на трафик да намерят мира и спокойствието, които търсят, изисква стратегия, съчетаваща четири действия: приемане, закрила, насърчаване и интегриране.

"Приемането" призовава за разширяване на правните пътища за влизане и прекратяване тласкането на мигрантите и разселените към страни, където ги очаква преследване и насилие. То също така изисква балансиране на нашата загриженост за националната сигурност със загриженост за основните човешки права. Светото Писание ни напомня: "Не забравяйте да покажете гостоприемство към старнниците, защото така някои дадоха гостоприемство на ангели, без да го знаят".

"Закрилата" е свързана със задължението ни да признаваме и защитаваме неприкосновеното достойнство на онези, които бягат от истински опасности в търсенето на убежище и сигурност и да предотвратим експлоатацията им. Имам предвид особено жените и децата, намиращи се в ситуации, които ги излагат на рискове и злоупотреби, които могат да доведат дори до поробване. Бог не дискриминира: "Господ пази странника и подкрепя сирачето и вдовицата".

"Насърчаването", предполага подпомагане на цялостното човешко развитие на мигрантите и бежанците. Сред многото възможни средства за това бих подчертал важността на осигуряването на достъп до всички нива на образование за децата и младежите. Това ще им даде възможност не само да култивират и реализират своя потенциал, но и ще ги подготви по-добре да срещнат другите и да насърчат дух на диалог, а не отхвърляне или конфронтация. Библията учи, че Бог "обича странника, живеещ сред вас, като му дава храна и облекло. И вие трябва да обичате странниците, защото в Египет бяхте странници”.

Накрая, "интегрирането" означава да се даде възможност на бежанците и мигрантите да участват пълноценно в живота на обществото, което ги приветства, като част от процеса на взаимно обогатяване и ползотворно сътрудничество в услуга на цялостното човешко развитие на местната общност. Свети Павел го изразява с тези думи: "Вие вече не сте чужденци и непознати, а съграждани в Божия народ“.

Предложение за две международни спогодби

Моята искрена надежда е, че този дух ще ръководи процеса, който през 2018 г. ще води ООН в изготвянето и одобряването на две Глобални споразумения, едно за безопасна, организирана и нормална миграция и друго - за бежанците. Като общи споразумения на световно равнище, тези спогодби ще осигурят рамка за политически предложения и практически мерки. Поради тази причина те трябва да бъдат вдъхновени от състрадание, прозорливост и смелост, за да се възползват от всяка възможност за ускоряване на процеса на изграждане на мира. Само по този начин реализмът, изискван от международната политика, може да избегне изпадането в цинизъм и глобализация на безразличието.

Диалогът и координацията са необходимост и специфично задължение за международната общност. Отвъд националните граници голям брой бежанци могат да бъдат приемани - или по-добре приветствани - и от по-бедните държави, ако международното сътрудничество им гарантира необходимото финансиране.

Секцията "Мигранти и бежанци" на Ведомството за насърчаване на цялостното човешко развитие публикува набор от двадесет работни точки, които дават конкретно ръководство за прилагането на тези четири действия в обществената политика и в нагласите и дейностите на християнските общности. Целта на този и други приноси е да изрази интереса на Католическата Църква в процеса, водещ до приемането на двете Глобални спогодби на Обединените нации. Този интерес е знак за една по-обща пастирска загриженост, която започва с произхода на Църквата и продължава в многостранната и дейност чак до наши дни.

За нашия общ дом

Нека се вдъхновим от думите на св. Йоан Павел II: "Ако ‘мечтата’ за мирен свят се споделя от всички, ако приносът на бежанците и имигрантите бъде правилно оценен, тогава човечеството ще стане едно универсално семейство и нашата земя истински ‘общ дом”. През цялостната история много хора повярваха в тази "мечта" и техните постижения са свидетелство за факта, че това не е просто утопия.

Сред тях можем да посочим Света Франческа Саверио Кабрини, чиято стo годишнина от смъртта отбелязваме през тази година. На този тринадесети ноември много църковни общности празнуват паметта ѝ. Тази забележителна жена, която посвети живота си в служба на мигрантите и стана техен покровител, ни учеше да приемаме, закриляме, насърчаваме и интегрираме нашите братя и сестри. Чрез нейното ходатайство нека Господ да даде възможност на всички нас да разберем, че "жетвата на правдата се сее в мир от онези, които правят мир".

превод Бистра Пищийска