Папата: да защитим латиноамериканските народи от идеологическите колонизации

Латинска Америка има призванието „не само да се развива, но преди всичко, в нашето време, смело да защитава“ богатото разнообразие на своите народи, от всички опити за „хомогенизация“ и от „идеологическите колонизации“. Това подчерта папа Франциск в проповедта си на литургията във ватиканската базилика, която отслужи във вторник вечерта по повод празника на Дева Мария от Гвадалупе, покровителка на Латинска Америка.

Вдъхновен от Евангелието за деня и от пролога на химните Magnificat e Benedictus, папата се спря на фигурата на Елисавета, „жена белязана от знака на безплодието и плодовитостта“. До нея постави фигурата на Хуан Диего, беден индианец, на когото Божията Майка се явява на 9 декември 1531 на хълма Тепеяк, северната част на Мексико, избран да бъде посланик на нейното послание да се изгради параклис на това място, за да може да се облекчат страданията на всички, които я призовават в нужда. Въпреки първоначалната съпротива на местния епископ, който не вярва на младежа, след три дни, на 12 декември, ликът на Дева Мария се появава върху плаща на Хуан Диего. Той е първия светец на Римокатолическата църква, когото Йоан Павел II канонизира при посещението си в Мексико на 1 август 2002.

Младият индианец се чувства неспособен да изпълни поверената му Мария задача – поясни папата - така както Елисавета – която според манталитета на своето време живее своето безплодие като „срамен знак отпечатан върху плътта и“.

 (“Esterilidad que puede tomar muchos nombres y formas…….”)

„Безплодие, което може да приеме много имена и форми и което един човек може да изпита върху себе си; безплодие, което се задълбочава и може да те парализира за цял живот и да накара човек да се види стигматизиран или да се почувства малоценен“, посочи папа Бергольо. Това чувство можем да открием и днес в индианските и афроамериканските общности в Латинска Америка, които „при много обстоятелства не са третирани с достойнство и равни условия“, както разобличиха епископите от този регион в заключителния документ на Генералната конференция на латиноамериканските епископати, в Апаресида през 2007.

Това чувство, посочи папата,  епископите виждат в „много жени изключени поради полови, расови или социално-икономически причини;  в младежите, които получават образование с ниско качество и нямат възможност да прогресират в учението или да намерят място на трудовия пазар, за да се развият и изградят семейство; в много бедни, безработни, мигранти, бездомни и без земя, които търсят преживеят в неформалната икономика; в децата, жертва на детската проституция“.

Но заедно с безплодната Елисавета, „съзерцаваме удивената и оплодена Елисавета – изтъкна папата. Тя е първата жена признала и благословила Мария, която в старостта, изпитва върху плътта си изпълнението на Божието обещание. Онази жена, която не можеше да има деца носи в своята утроба вестителя на спасението. Чрез нея разбираме, че желанието на Бог не е и няма да бъде безплодието, нито стигматизирането  или срама на собствените деца, а да изтъкне в тях и чрез тях химна на благослова“.

 „В тази диалектика плодовитост-безплодие на богатството и на културните различия на нашите народи в Латинска Америка и Караибите – завърши папата -  виждаме знака на едно голямо богатство, което сме призвани не само да увеличаваме, но преди всички в нашето време, смело да защитаваме от всички опити за хомогенизация, които завършват с налагането на съблазнителен слоган – един единствен начин на мислене и на съществувание, което прави безполезно и безплодно наследството от нашите бащи. Нашата плодовитост ни налага да защитаваме нашите народи от идеологическата колонизация, която заличава тяхното богатство – независимо дали са индианци, афроамериканци, метиси, селяни или живеещите в градските периферии“.

Божията Майка е Църквата и от нея трябва да се научим да бъдем Църква с образа на метиса, индианеца и афроамериканеца, на бедния, безработния, детето, възрастния и младежа, за да може никой да не се чувства безплоден, да не се срамува или се чувства малоценен.  Напротив: нека както Елисавета и Хуан Диео, всеки да се почувства носител на едно обещание ,на една надежда и да може да каже от дълбините на сърцето си: „Авва, Отче!“ (Гал.4,6).

dg/ rv