Папата: милосърдието е в основата на новия брачен процес

„Пастирската утеха“ е целта на новото брачен закон. Това подчерта папа Франциск на аудиенцията с участниците в „Обучителния курс за духовници и миряни“, който се проведе от 20 до 25 ноември в Рим. Инициативата, организирана от Съда на Римската рота, бе посветена на темата „Новия брачен процес и процедурата за валиден, но не консумиран брак“. Представител на Католическата църква в България по време на курса бе отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите Кармелитани.

Новата норматива – прибави Светия Отец – „е израз на Църквата, която е в състояние да приеме и изцели онзи, който е ранен по различен начин от живота и същевременно и призив за полагането на усилия за закрилата на сакралността на живота“. Оттук и специалния призив на папата към духовниците и миряните:

„Във вашето служение вие сте призвани да бъдете съпричастни на самотата и страданието на вярващите, които очакват от църковно правосъдие една компетентна и фактическа помощ, за да преоткрят мира на съвестта си и волята Божия за допускането отново до Евхаристията“.

Възстановяване на синодалната практика

Пред „най-щекотливите въпроси, отнасящи се до евангелизаторската мисия и спасението на душите е важно Църквата да възстанови все повече синодалната практика на първата общност в Ерусалим“, изпъкна папата:

„Синодалният дух и пастирската утеха трябва да се превърнат във форма на вашите действия в Църквата, особено в онази толкова деликатна сфера, което е семейството в търсене на истината за семейното положение на съпрузите. С тази нагласа всеки един от вас трябва да бъде лоялен сътрудник на своя епископи, на когото новите наредби признават една решаваща роля, преди всичко при краткия процес, тъй като той е „роден съдия“ на поместната Църква“.

Краткия процес не е опция

В новия брачен закон бе премахнато задължителното преминаване през две инстанции и бе дадено началото на така наречения „по-кратък процес“, поставяйки в центъра фигурата и ролята на диоцезалния или епархиен епископ, в случай на Източните църкви, като съдя на процесите. Диоцезалният епископ – уточни папа Франциск – е „самостоятелен и единствен съдия при по-краткия процес“. Този процес – припомни папата – „не е опция, която диоцезалният епископ може да избере, а е задължение, което произлиза от неговото ръкоположение и получената мисия“.

Диоцезалният епископ е архитрав на по-краткия процес

Фигурата на диоцезалния епископ-съдя е „архитрав, учреждаващ принцип и решаващ елемент на целия по-кратък процес“. Той – прибави папата – „е единствения компетентен в трите фази на по-краткия процес: искът, който винаги е адресиран до диозецалния епископ, следствието и решението. Един от основните критерии е „милосърдието“. Този фундамент – посочи папата – изисква от „диоцезалния епископ да приложи възможно най-скоро по-краткия процес, но без да забравя, че близостта и безвъзмездността са двата бисера, от които се нуждаят бедните, които Църквата трябва да обича над всичко“.

Последните две апостолически писма под формата на Motu proprio

Папа Франциск подчерта също, че е необходимо „да се отдели голямо внимание и направи подходящ анализ на двете последни апостолически писма под формата на Motu porprio, които са плод на „синода за семейството и израз на синодалния метод“. Става въпрос за “Mitis Iudex Dominus Jesus” за реформата на каноничния процес за делата за обявяване на невалидността на брака в Кодекса по каноническо право. И Mitis et misericors Iesus” за реформата на каноничния процес за делата за обявяване на невалидността на брака в Каноническия кодекс на Източните Църкви.

svt/ rv