Литургия в Санта Марта: нужна е смелост за укрепването на Царството Божие

„Църквата винаги е имала смелостта да вземе и да хвърли семето, да вземе и да смеси квасът, но също се е страхувала да го направи. Много пъти сме свидетели и това, че се предпочита една пастирска дейност на съхранение, а не на укрепване и растеж на Царството Божие. За да расте Царството Божие се иска смелост: да се хвърли семенцето, да се смеси маята“. Това изтъкна папа Франциск в своята проповед на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, като почерпи вдъхновение от днешния евангелски откъс, в който Исус оприличава Царството Божие на синапеното семенце и на кваса (Лк. 13, 18-21)

Светият отец се позова и на първото литургично четиво от посланието на свети Павел до Римляните (8, 18-25), като изтъкна, че съществува „напрежение между страданието и славата“, в което е поместено и „пламенното очакване за великото откровение за Царството Божие“. Тази вътрешна сила – каза папата – която „ни води с надежда към пълнотата на Царството Божие е силата на Светия Дух. Именно надеждата е тази, която ни води към пълнотата, надеждата да излезем от този затвор, от това ограничение и робство, от тази поквара и да стигнем до славата: един път на надежда“.

„Вътре в нас и в творението – подчерта Епископът на Рим – съществува една отприщваща сила. В нас е Светия Дух, който ни дава надежда. Да живееш в надеждата, означава да позволиш на тези сили на Светия Дух да помогнат за растежа към пълнотата, която ни очаква в славата. Но както квасът трябва да бъде смесен и синапеното семенце хвърлено в земята, така трябва да бъде и за Царството Божие, което расте отвътре, а не чрез прозелитизма“, предупреди папа Франциск.

„Разбира се – поясни той – надеждата е мъничка, също като синапеното семенце и квасът. И ако хвърля семенцето, то се губи, така както и за да смеся квасът трябва да си изцапам ръцете. Винаги – изтъкна папата – има някаква загуба в сеитбата на Царството Божие. Горко на онези, които проповядват Царството Божие с илюзията да не си омърсят ръцете. Те – предупреди още папата – са музейни пазачи: предпочитат хубавите неща, а не жестът да хвърлят семето, за да отприщят силата, да смесят кваса, за да нарасне силата. Надеждата – завърши папата – е най-смирената добродетел. Там където има надежда, там е и Светия Дух, който укрепва и помага на Царството Божие да напредва“.

svt/ rv