Литургия в „Санта Марта“: добрият пастир е винаги близо до народа

Добрият пастир се доближава до отхвърлените, той е способен на състрадание и не се срамува да докосва наранената плът. Който следва пътя на клерикализма, се приближава все повече или до властта или до парите. Това подчерта папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“във Ватикана, коментирайки евангелският откъс за изцелението на една „прегърбена жена“, разказано от евангелист Лука и предложено от днешната литургия.

В съботния ден, докато проповядва в синагогата, Исус среща една жена, която е прегърбена и не може да се изправи. „Една болест на гръбначния стълб – каза папата – която от години я измъчваше“. Разказвайки този епизод, евангелист Лука използва пет глагола, с които описва срещата на Исус с болната жена: видя я, повика я, каза ѝ, сложи ръцете си върху ѝ и я изцели.

„Тази пет глагола – подчерта папата – изразяват близостта, защото един добър пастир винаги е близо“. Притчата за добрия пастир разказва, че пастира на стадото е близо до изгубената овца, оставя останалите и отива да я търси. Добрият пастир не може да бъде далеч от своя народ.

Законниците, фарисеите, садукеите, управниците, живееха отделени от народа, порицавайки го постоянно. Те – каза папата – „не бяха добри пастири, бяха затворени в своята група и не се интересуваха от народа. „Вероятно тях ги интересуваше, когато свърши религиозната служба, да видят колко пари са събрали от волните дарения. Но не бяха близо до народа“.

Докато Исус е близо, и неговата близост се поражда от онова, което Той чувства в сърцето си: „Той се трогва, скърби“, както казва един друг евангелски епизод.

„Затова Исус бе винаги там с хората, отхвърлени от тази клерикална групичка: Той бе с бедните, болните, грешниците, прокажените, защото бе способен да скърби пред болестта, защото бе добър пастир. Един добър пастир се доближава винаги и е способен да скърби. Има и една трета черта на добрия пастир: той не се срамува да докосва наранената плът, както направи Исус с болната жена от днешното евангелие: Той я докосва, слага ръцете си върху ѝ, Той докосва прокажените, докосва грешниците“.

Добрият пастир – продължи папата – „не гледа от разстояние, не казва, „аз съм близо до теб в Духа“. Той прави онова, което направи Бог Отец, приближавайки се от състрадание, от милосърдие, в плътта на своя Син“.

„Великият пастир, Небесния Отец, ни научи как да бъдем добри пастири: понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци“

„Но онези, които следват пътя на клерикализма, до кого се доближават? Те се доближават винаги или до властта или до парите. Те са лоши пастири. Те мислят само, как да се изкатерят във властта, да бъдат приятели на властта, мислят само за своите джобове. Те са лицемерни и са способни на всичко. Не ги интересува народът. А когато Исус ги нарича „лицемери“ те се обиждат: „Ние – казват – следваме и спазваме законът“.

Добрият пастир – подчерта настойчиво папата – „е Исус, който вижда, вика при себе си, говори, докосва и изцелява. Това е Отца, който стана плът в своя Син от състрадание“.

„За Божия народ е благодат, когато има добри пастири, като Исус, които не се срамуват да докосват наранената плът, които знаят, че за това – не само те, а всички ние – ще бъдем съдени: гладен бях, затворник бях, болен бях… Критериите по които ще бъдем съдени, са критериите на близостта, на споделянето. Нека не забравяме: добрият пастир винаги е близо до хората, винаги, така както Бог, нашия Отец, застана близо до нас чрез въплъщението на Исус Христос“.

svt/ rv