Папата прие делегация на църквата на Шотландия

„Нека благодарим на Господ за големия дар, че тази година успяхме да живеем като истински братя, а не като съперници, след много векове на отчужденост и конфликти“. С тези думи Папа Франциск се обърна към делегацията от Църквата на Шотландия, която е на посещение във Ватикана. Срещата се помества в поетия от Папата икуменически път по случай 500 години от Реформацията. Този път има за цел да се преодолеят, „в духа на Евангелието“, разделенията от миналото, когато погледът бе обърнат „към различията и към грешките“.

„Взаимното пречистване на паметта е един от най–значителните резултати на този път, който ни обединява. Ако е вярно, че миналото само по себе си е непроменяемо, то също така е вярно, че днес най-после се разбираме, започвайки от Божия поглед над нас: ние сме преди всичко Негови чеда, преродени в Христос със същото кръщение и затова братя“.

Като припомни опита на първата Световна протестантска мисионерска конференция, проведена именно в  Единбург през 1910 г., Светият Отец подчерта важността на диалога, необходим преди всичко за евангелизацията, тъй като „възвестяването и мисионерството не са напълно достоверни, ако не са придружени от единението“. Да сме християни означава да признаем, че сме от семейството на вярващите и не случайно Бог се определя пред Мойсей „Бог на вашите отци“ от горящата къпина, символ на Църквата в Шотландия.

„Той призовава и нас, като чеда и братя… да приемем живота на вярата не изолирано и абстрактно, а като конкретна общност, на едно общо „ние“, тъй като никой сам не става християнин и никой като християнин не може да живее без другите“.

Папата добави: „мисля по-специално за християните, които днес срещат сериозни изпитания, защото страдат и са преследвани заради името на Исус. Изповядват вярата, стигат до мъченичество, голяма част от тях носят тежък кръст. Тяхното свидетелство ни налага да вървим напред, с любов и смелост, докрай. Нашият диалог, насочен към пълното единство, нашето свидетелство и нашето общо служение, нашият ангажимент да се молим едни за други и да превъзмогнем раните от миналото, са отговори, които дължим и на тях, вътре в това голямо „ние“ на вярата“.

man / rv