Литургия в „Санта Марта“: Законът е отговор на безвъзмездната Божия любов

Нека Господ ни даде паметта за „дара на спасението и близостта на Бог и за конкретността на милосърдните дела, които Той иска от нас, както материални така и духовни: само така ще се превърнем в хора, способни да отворят вратата за другите и самите себе си“. Това бе молитвата, отправена от папа Франциск в края на проповедта на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана. „Онези, които са забравили за дара на спасението, за близостта и милосърдието на Бог, са хвърлили ключа на познанието“, изтъкна папата, позовавайки се на поведението на книжниците и фарисеите, които забравят за дара и застават на страната на закона, свеждайки го на „купчина наредби“, които се превръщат в спасение. „Законът – подчерта папата – „винаги е отговора на безвъзмездната любов на Бог, който пое инициативата да ни спаси“:

„Когато се забравя дарът на спасението се губи ключа на познанието на историята на спасението, губи се чувството за близостта на Бог“, изтъкна папа Бергольо. За книжниците и фарисеите Бог „е този, който създаде закона, но това не Бог на откровението. Бог на откровението е Бог, който започна да върви с нас от Авраам до Исус Христос, Бог, който върви със своя народ.  А когато се губи тази близка връзка с Господ, се попада в онзи затворен манталитет, който вярва в постигането на спасението чрез изпълнението на закона“.

Папа Франциск настойчиво подчерта, че „когато липсва близостта на Бог, когато липсва молитвата, не може да поучава доктрината, нито да се прави богословие, още повече морално богословие: богословието се прави на колене, винаги близо до Бог“. Но за всичко това, милосърдните дела – припомни той – „са крайъгълният камък за изпълнението на закона, защото по този начин докосваме плътта на Христос, докосваме Христос, който страда в човека, било то телесно, било духовно“.

Когато се губи ключа на познанието „се стига и до покварата“, предупреди папата, който се спря на отговорността на пастирите днес в Църквата, когато загубят или си присвояват „ключа на познанието, затваряйки врата на нас и на другите“:

„В моята родина често съм чувал за енорийски свещеници, които не кръщаваха децата на самотни майки, защото не са родени в каноническия брак. Те затваряха вратата, скандализираха Божия народ. Но защо? Защото сърцето на тези енорийски свещеници бе загубило ключа на познанието. Без да се връщам много далеч във времето, преди три месеца, в един град, една майка искаше да кръсти току що роденото си дете, но бе омъжена за един разведен мъж. Енорийският свещеник ѝ каза: „Ще кръстя детето ти, но твоя съпруг ще остане отвън, не може да присъства на церемонията, защото е разведен“. Ето това се случа днес. Фарисеите, законниците не са хора от миналото, защото и днес има много такива. Затова е необходимо да се молим за нашите пастири. Да се молим, за да не загубят ключа на познанието и, за да не затварят вратата за нас и за хората, които искат да влезнат“.

svt/ rv