Папа Франциск: вярата в Исус озарява тайната на смъртта

Пред смъртта, реалност, която нашата модерна цивилизация „се стреми все повече да заличи“ трябва да разберем, че за онзи, който вярва тя е „врата, която се отваря широко. За онзи, който се съмнява тя е „проблясък светлина, проникваща от ненапълно затворената врата. За всички „ще бъде благодат, когато тази светлина ще ни озари“. Това бе един от акцентите в катехистичната беседа на папа Франциск, с която продължи цикъла за християнската надежда, спирайки се по-специално на темата: „Блажени онези, които умират в Господ“.

Импровизирайки неведнъж в своята катехистична беседа папа Франциск прикани присъстващите на аудиенцията да се замислят за момента на собствената смърт:

„Нека всеки от нас се замисли за смъртта си и да си представи онзи момент, който е неизбежен, когато Исус ще ни хване за ръка и ще ни каже: „Ела, ела с мен, стани“. Там надеждата ще свърши и ще настъпи реалността на живота. Замислете се добре: сам Исус ще дойде при всеки един от нас и ще ни хване за ръка, със своята нежност, с кротостта си и своята любов. Нека всеки един си повтори в сърцето думите на Исус: „Стани, ела! Стани и възкръсни!“.

Често – посочи папата – „когато настъпи смъртта сме неподготвени, лишени от подходящи и смислени думи, които да опишат нейната тайна“. И въпреки това човек е роден с култа към мъртвите, с тази „енигма“. Някои древни цивилизации имаха смелостта – прибави папата – „да погледнат смъртта в лицето, едно събитие, разказвано от старите на новите поколения, като неизбежна реалност, която задължава човек да живее за нещо абсолютно. Броенето на нашите  дни – които течат бързо – прави нашето сърце мъдро“, каза папата, който сподели, че неведнъж е чувал възрастните да казват: „Живота премина като миг“.

„Смъртта – прибави той – разголва нашия живот. Кара ни да открием, че нашата гордост, гняв и омраза са само суета: чиста суета. Разбираме със съжаление, че не сме обичали достатъчно и не сме търсили онова, което е било съществено. Но виждаме и всичкото добро, което сме посели: чувствата, за които сме се жертвали и, които сега ни държат за ръка“.

Исус „озари тайната на нашата смърт“, продължи Франциск, цитирайки смущението на Исус пред гроба на своя приятел Лазар: „Исус плаче за своя приятел. Тогава, Той се моли на Отца, извор на живота, и заповядва на Лазар да излезе от гроба. И така стана. Християнската надежда се подхранва от поведението на Исус срещу човешката смърт: ако тя е присъстваща в творението, то тя е и рана, който накърнява Божествения промисъл на любов, и затова Спасителят иска да ни изцели от нея“.

Папата цитира и евангелският откъс за Яир, който се обръща с вяра към Исус, за да изцели неговата много болна дъщеря. „Няма по-трогателен образ от тази на един баща или една майка, със своето болно дете“, отбеляза папата. Пред смъртта на дъщерята Исус приканва баща ѝ да не се страхува, а да вярва:

„Исус – подчерта папа Бергольо – знае, че този човек е изкушен да реагира с ярост и отчаяние, защото дъщеря му е умряла, и затова го съветва да съхранява малкия пламък, запален в сърцето му: вярата. „Не се страхувай, имай само вяра. Не се страхувай, продължавай само да поддържаш запален този пламък. И след като пристигат в къщата на Яир, пробужда момичето от смъртта и я връща жива на нейните близки“.

„Всеки път, когато смъртта идва, за да разкъса тъканите на живота и чувствата, както Мария, сестрата на Лазар, която ридае за смъртта на своя брат, Исус е една сигурност:

„Целият наш живот – открои папа Франциск – се играе тук, между страната на вярата и пропастта на страха. „Аз не съм смъртта – казва Исус – Аз съм възкресението и живота, ти вярваш ли в това? Ние, които днес сме тук на този площад, вярваме ли в това? Всички ние сме малки и беззащитни пред тайната на смъртта, но, която е благодат ако в онзи момент, съхраняваме в сърцето пламъчето на вярата! Исус ще ни хване за ръка, както направи с дъщерята на Яир, и ще ни каже отново: „Талита кум“. „Момиче, стани“. Ще го каже на нас, на всеки един от нас: „Стани, възкръсни“, завърши папата.

При поздравите към различните групи поклонници, папа Франциск припомни за вярващите от Полша, че днес в тяхната родина се чества празника на здравните работници и отправи молитва за „всички онези, които се грижат за болните с посвещение и дух на пожертвувание. „Нека в служението им никога да не липсват силите, добрите резултати и радостта“. Пред всички папата изтъкна, че днес Църквата чества свети Лука, евангелист и лекар, и призова младежите към „смели жестове на солидарност и нежност“.

 svt/ rv