Папата към индийските епископи: избягвайте изолацията и разделенията

Пътят на Католическата църква в Индия не е този на изолацията и разделенията, а на зачитането и сътрудничеството“. С тези думи папа Франциск се обръща към католическите епископи в Индия със специално писмо, по повод учредяването на две нови епархии и разширяване на техните юридически граници. Освен това папа Франциск уточнява, че „както новите, така и съществуващите църковни окръзи са поверени на върховния архиепископ на Ернакулам-Ангамали и на Синода на епископите от Сиро-малабарската църква.

„Присъствието на епископи от различните Църкви на една и съща територия е повод за красиво и животворно общение и свидетелство“, пише папата в писмото, припомняйки, че това е също „виждането на Втория Ватикански събор“. „Новата разпоредба не трябва да бъда тълкувана негативно като нареждане на верните да напуснат общностите, които са ги приели и на които са служили по различни начини – уточнява папата -  а по-скоро като призив  и възможност за израстване във вярата и в общението със собствената Църква, като същевремнно се запази ритуалното наследство, предавайки го на бъдещите поколения“.

Папа Франциск призовава Църквите в Индия  към „благородство и смело свидетестване на Евангелието в духа на братството и взамината любов“. За Сиро-малабарската църква това се състои в продължаване работата на техните свещеници и богопосветени в контекста на общностите от латински обред и разположение към  сиро-малабарийските братя, които въпреки избора да посещават латински енории, се нуждаят от пастирската грижа на техните автентични Църкви“. За латинските общности, това благородство може да приеме формата на прием на сиро-малабарската общност, която все още няма собствени сгради“.

„С нарастването на духовното приятелство и взаимната помощ напрежението и тревогата могат бързо да бъдат преодолени“, уверява накрая папа Бергольо. „Разширяването на пастирските територии на Сиро-малабарската църква не трябва в никакъв случай да бъде възприемано като нарастване на пространството за власт и господство, а като призив да се живее едно по-дълбоко общение, което не трябва да бъде разбирано като уеднаквяване“.

dg/ rv