Папата: свети Викентий от Паола и днес говори на Църквата

„Милосърдието не се задоволява с добрите практики от миналото, а умее да преобразява настоящето“. Това пише папа Франциск в посланието си отправено към всички членове на Викентинското семейство, по повод 400.та годишнина от харизмата, основана от свети Викентий от Паола, човек, който „живя винаги на път, отворен в търсенето на Бог и на самия себе си“. "Това е толкова необходимо днес, в сложното и променящо се глобализирано общество, в което някой форми на благотворителност и помощ, въпреки, че са мотивирани от благородни намерения, могат да подхранят форми на експлоатация и незаконност и да не донесат истински и дълготрайни облаги“.

Затова – изтъква папа Франциск „да се осмисли милосърдието, да се организира близостта и инвестира върху формирането, са актуалните поучения, които от свети Викентий, достигат до вас“. „Но нека неговия пример – е призива на папата – да ни подтикне да направим място и дадем време на бедните, на новите бедни днес, на твърде многото бедни днес, да направим наши техните мисли и техните проблеми, защото християнство без контакт със страдащия, се превръща в безплътно християнство, неспособно да докосва плътта на Христос“.

Папа Франциск насърчава членовете на Викентинското семейство да „срещат бедните, да предпочитат бедните, да дадат глас на бедните, за да не бъде тяхното присъствие заглушено от културата на ефимерното“. Освен това папата пожелава „честването на предстоящия Световен на бедните, 19 ноември, да ни помогне в призванието да следваме бедния Исус, превръщайки все повече и все по-добре в конкретен знак на милосърдието на Христос за последните и най-нуждаещите се и противопоставяйки се на културата на ненужното и разхищението“.

Светият отец припомня и „изключителните женски способности, откроени в духовната чистота и човешката чувствителност на света Луиза дьо Марияк“, съзрени от свети Викентий. „Свидетелството на основателя на Викентинското семейство – завършва папата – ни приканва да бъдем винаги на път, готови да бъдем изненадани от погледа на Господ и неговото Слово. Иска от нас да бъдем смирени в сърцето и винаги на разположение. Потиква ни към братското общение помежду ни и към смелата мисия в света. Иска от нас да се освободим от сложните начини на изказване, от самореференциалните реторики, от привързаността към материалната сигурност, които могат да успокоят непосредствено, но не вдъхват Божия мир и често дори възпрепятстват мисията. Призовава ни да инвестираме в креативността на любовта, с искреността на сърцето, което вижда“, както призовава Бенедикт XVI в своята енциклика Deus Caritas est.

svt/ rv