Като християни трябва ежедневно да се учим да прощаваме

Литургията за ХХIV неделя през годината ни предлага откъса от Евангелието според Матей (Мт., 18, 21-35), в който Исус обяснява християнската прошка:

18:21 Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?

18:22 Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.

18:23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.

18:24 И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта {Равно на 60,000,000 лева зл.}.

18:25 И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.

18:26 Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.

18:27 И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.

18:28 Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза {Равно близо на 90 лева зл.}; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.

18:29 Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.

18:30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга.

18:31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.

18:32 Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.

18:33 Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?

18:34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг.

18:35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.                                                     

Евангелският откъс коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани

Скъпи братя и сестри,

Днес ще говорим за прошката. Тя е нещо много велико, но и в същото време много трудна за въвеждане в живота ни. Тя е една основна част от учението на Исус и затова сме задължени да прощаваме, понеже и самите ние осъзнаваме, че се нуждаем от прошката на Бог и на ближния. Желанието да се прости на всички е нещо типично християнско и рядко такова качество може да се открие у нехристияни, колкото и добри хора да са те.

Слугата дължал на господаря си 10 000 таланта, което е една огромна сума, която е малко вероятно някой да даде на заем без гаранции. Господарят в притчата всъщност е Бог, който ни дава много повече от това, което заслужаваме. Бог също ще иска да използваме добре даровете, които ни е дал и да ги развиваме, понеже после ще трябва да му дадем сметка. За един евреин е било тотална трагедия да стане роб, бидейки от избрания народ и затова евреин никога не е имал евреин за роб. Пред тази страшна перспектива, слугата пада на колене и господарят веднага му опрощава дълга.

В същото време Бог иска и ние да прощаваме безрезервно, както и той ни прощава. Няма жив човек, който да не е наранил някого или да не е бил обиден или подведен от ближния си. Ние като християни трябва ежедневно да се учим да прощаваме. Но това е валидно и за всеки човек. Ако не прощаваме, тогава трябва да си изплатим сами целия дълг, който е непосилно голям. Амин.