Устойчивият туризъм за премахването на бедността и опазването на природата

„Времето за ваканция не може да бъде претекст за безотговорност, нито за експлоатация“. Това пише Ватиканското ведомство за цялостното човешко развитие в посланието си за Световния ден на туризма, който всяка година се чества на 27 септември.

Избраната тема за посланието е „Устойчивият туризъм: средство за развитието“, същата избрана за Деня от Световната организация по туризма и от Организацията на обединените нации, която обява 2017 за Година на устойчивия туризъм за развитието.

Във ватиканския документ се посочва преди всичко, че туризмът е важен елемент от световната икономика. „Според последните данни на Световната организация по туризма, отнасящи се за 2016 г. общия брой на посещения от страна на чуждестранни туристи е 1.235.000. На световно ниво, туристическият сектор представлява 10% от брутния вътрешен продукт и 7% от  общия износ, като се има предвид, че 1 на всяко 11 работни места е заето от туристическия сектор.

Ето защо – подчертава Ватиканското ведомство за цялостното човешко развитие – „туризмът може да бъде важен инструмент за развитието на народите и за борбата с бедността“. Но – както се посочва в Социалната доктрина на Църквата – „развитието не е свързано само с икономическия растеж, а трябва да бъде цялостно, насочено към насърчаването на всеки човек и на човека в неговата цялост“.

За Ватиканското ведомство, понятието за „цялостно развитие“ е тясно свързано с понятието за „устойчиво развитие“, въведено от ООН още в началото на осемдесетте години на миналия век.

Ето защо, също и туризмът трябва да бъде „устойчив“: „трябва да бъде отговорен, а не разрушителен или вреден за околната среда и за социално-културния контекст, който засяга, по-специално трябва да зачита народите и тяхното наследство, насочен към съхранението на личното достойнство и работните права и не на последно място, внимателен към най-уязвимите и тези в неравностойно положение“.

За Обединените нации устойчивият туризъм е „положително средство за борба с бедността, за закрилата на околната среда, за подобрението на качеството на живота и за да бъдат жените и младежите икономически независими и главни действащи лица. Освен това туризмът допринася за трите измерения на устойчивото развитие и по-специално в развиващите се страни“.

В посланието на Ватиканското ведомство се изброяват специфичните черти на насърчението на развитието „в светлината на Евангелието“. „Ние признаваме Бог, като Създател на вселената и Отец на всички хора, който ни прави братя помежду ни. Поставяме в центъра човешката личност; признаваме достойнството на всеки и взаимоовръзката между хората; споделяме принципа на общата съдба на човешкото семейство и универсалното предназначение на земните блага. Човешкото същество не действа като господар, а като отговорен администратор. Само признавайки се за братя, може да осъзнаем и разберем както принципа за безвъзмездността и логиката на дара, така и нашите задължения на солидарност, справедливост и всеобща милосърдна любов“.

Оттук посланието откроява един въпрос: „по какъв начин тези принципи могат да дадат същност на развитието на туризма? Какви са последствията за туристите, предприемачите, работниците, управляващите и местните общности? Това – се чете в посланието – е един открит за всички размисъл“.

Накрая Ватиканското ведомство призовава „всички заинтересувани да се ангажират за намирането и насърчаването на инициативи в тази посока,  придружавайки поведенията и промените в начините на живот към един нов начин на взаимоотношения с другия“. Ватиканското ведомство изброява само някой от туристическите инициативи в католическата среда, като „солидарния туризъм“, „туризма на общността“, „туризма на сътрудничество“, целящи валоризацията на огромното художествено наследство, което е истински „път на красотата“.

svt/ rv