2017-08-25 00:00:00

През юни папата се моли за премахването на търговията с оръжие


За да могат националните лидери решително да се ангажират с премахването на търговията с оръжие, което превръща в жертви толкова много невинни хора. Така е формулирано общото молитвено намерение на Светия Отец за месец юни. В него папата говори за две особени предизвикателства стоящи пред постигането на мира днес – търговията с оръжие и принудителната миграция. За преодоляването на тези предизвикателства цялата международна общност трябва да положи усилие и да съгласува действията си.

****

Мир. Тази дума обобщава цялото благо към което се стреми всеки човек и всяко човешко общество. В крайна сметка, всеотдайността, с който се стремим да насърчаваме дипломатическите отношения, няма друга цел освен нарастването в човешкото семейство на мира развитието и справедливостта. Става дума за цел, която остава непостигната напълно до сега и която трябва да бъде търсена, отново и отново, от всяко поколение, посрещайки предизвикателствата, които всяка епоха поставя.

Отчитайки предизвикателствата, които трябва спешно да посрещнем в нашето време, за да изградим по-мирен свят, бих искал да подчертая две неща: търговията с оръжия и принудителната миграция.

Всеки говори за мир, всеки твърди, че го желае, но за съжаление разпространението на оръжия от всякакъв вид води до обратното. Търговията с оръжие води до усложняване и възпрепятстване на разрешаването на конфликти, още повече, защото до голяма степен се развива и работи извън закона.

Ето защо вярвам, че, докато сме събрани в седалището на Апостолическия престол, който, по своята същност, е отдаден по специален начин на каузата на мира, можем да обединим гласовете си с надеждата, че международната общност ще насърчи нова ера на съгласувани и смели усилия за предотвратяване на по-нататъшното увеличаване на въоръженията и по-специално за тяхното намаляване.

Друго предизвикателство за мира е точно пред очите ни и за съжаление в определени региони и в определени моменти поема характера на истинска човешка трагедия - принудителната миграция. Това явление е много сложно и, разбира се, трябва да признаем забележителните усилия, полагани от международни организации, държави, социални сили, както и от религиозни общности и доброволци, които се стремят да реагират по граждански и организиран начин на най-належалите аспекти, като критичните моменти и  особено тежките ситуации. Но и тук, осъзнаваме, че не можем да се ограничим да помагаме единствено при извънредни ситуации. Феноменът вече се е проявил в целия си обхват и, така да се каже, историческия си характер. Настъпи моментът политически да се изправим сериозно и отговорно, на всички нива: глобални, континентални, макрорегиони, отношения между държавите, на национално и местно равнище.

В тази област виждаме противоположен опит. От една страна, изключителни случаи на човечност, среща и приемане: индивиди и семейства, които успяват да избягат от нечовешка ситуация и да преоткрият своето достойнство, свобода и сигурност. От друга страна, за съжаление има истории, които биха ни накарали да плачем и да се срамуваме: човешки същества, наши братя и сестри, Божии чеда, които, подтикнати от желанието си да живеят и работят в мир, са изправени пред изтощителни пътувания и са подложени на изнудване, изтезания, всякакъв вид тормоз, не рядко намиращи смъртта си в пустинята или на дъното на морето.

Феноменът на принудителната миграция е тясно свързан с конфликтите и войната, а оттам и с разпространението на оръжия, за което говорихме по-рано. Това са раните на един свят, нашият свят, който Бог ни е дал да живеем днес и ни призовава да поемем отговорност за нашите братя и сестри, така че никое човешко същество да не бъде погазено в неговото достойнство. Би било абсурдно противоречие да говорим за мир, да водим преговори за мир и в същото време да насърчаваме или разрешаваме търговията с оръжие. Също така би било цинично да провъзгласяваме човешките права и същевременно да не поемем отговорност за мъжете и жените, които са принудени да напуснат родината си, да умрат по пътя или да не бъдат приети от международната солидарност.

Ваши превъзходителства, Светият престол днес декларира пред вас и правителствата на вашите държави твърдата си воля да продължи да сътрудничи, за да гарантира, че на тези фронтове и по всички пътища, които водят до справедливост и мир, ще се предприемат стъпки напред, въз основа на признати всеобщи човешки права.

В този момент, в който започвате вашата мисия отправям най-сърдечните си пожелания към вас, уверявайки ви в сътрудничеството на Римската курия в изпълнението на Вашето служение. И като изказвам отново благодарността си към вас, аз на драго сърце ще позова за вас, вашите сътрудници и вашите семейства Божият изобилен Благодаря.

(Папа Франциск, Словото към новите посланници на Швейцария, Либерия, Етиопия, Судан, Ямайка, Южна Африка и Индия към Светия Престол, 15 май 2014)








All the contents on this site are copyrighted ©.