Султанът на Джокякарта откри официално Азиатския младежки ден

Под звуците на традиционния индонизийски музикален инструмент „Оток“, султан Хоменгку Бовоно X, откри официално седмото издание на Азиатския младежки ден. В този символичен образ се крие значението на тази важна среща организирана от Федерацията на азиатските епископски конференции и, която събира за една седмица младите католици от 22 азиатски държави в Джокякарта , на индонезийския остров Ява.

Султанът, граждански и духовен водач на провинция Джокякарта, подкрепи лично католическата среща, преотстъпвайки за безплатно ползване един голям конгресен център, който ще бъде домакин на различните срещи през тази седмица: семинари, вероучения, театрални и музикални спектакли, молитви и размишления, всички посветени на темата за мултикултурния аспект и хармонията между културите и различните религии.

По време на събитието, определено като „Азиатския СМД“ -  чийто извор на вдъхновение е Световния Младежи Ден – основен акцент ще бъде поставен на това как „заедно да се живее Евангелието в мултикултурна Азия“. Само Индонезия можеше да бъде най-добрия домакин на това събитие с което Католическата църква насърчава, изхождайки от новите поколения, парадигмата за мирното съжителство между вярващите от различните религии. Индонезия е най-населената ислямска държава в света, силно засегната от размириците на радикалния ислямизъм, едно от най-големите предизвикателства за социалната толерантност и  хармония.

Това потвърждава и архиепископът на Джакарта и председател на индонезийските епископи, монс. Игнацио Сухарио. „Индонезия – казва той – по своето естество е една плуралистична и мултикултурана държава, с повече от три хиляди етнически групи и единадесет хиляди местни езици. Тази страна, чрез своите млади хора, може да научи другите азиатски държави на плурализма и мирното съжителство между хората и религиите. Нашите младежи тук предоставят един пример за единство, въплъщавайки онова „единство в различието“, което е мотото на нацията. Но това е подход, който може и трябва да бъде изнасян във всички азиатски реалности и извън тях“.

Джокякарта в частност, е смятана за една „микро-индонезия“, заради своя вроден културен и религиозен плурализъм. Бивайки седалище на повече от шейсет държавни и частни университети, колежи и академии, градът приема младежи от цялата страна, които изпълват улиците, баровете, библиотеките, площадите, храмовете и пазарите, превръщайки „Джокя“ (така го наричат всички) в един мултикултурен оазис.

По само себе Джокякарта е много специален: тя е единствената индонезийска провинция все още управлявана от един предколониален султанат, който направлява нещо като мини-теокрация. Преди половин век, бащата на настоящия султан, спомага за борбата за независимостта от холандците и след това приема да стане част от Република Индонезия.

 Днес Султанът е просветлен водач на един весел, плуралистичен, отворен и плодовит на идеи и междукултурни инициативи град, където гражданите от всички религии оценяват неговата дейност и не поставят под съмнение институционалното изключение на един губернатор, който не бива избиран, а назначаван на наследствена основа.  Именно този град през тези дни прие в прегръдките си повече от две хиляди младежи от 22 азиатски страни, 52 епископи, сред  които шестима кардинали, и 158 свещеници.

В тази особена среда, Азиатския младежки ден е характеризиран от едно дълбоко междурелгиозно значение: в най-населената мюсюлманска държава в света, младите мюсюлмани са част от програмата на събитието и дори са част от организационния комитет. Също индонезийското правителство даде своята финансова и политическа подкрепа за неговото реализиране, чрез Министерството по религиозните работи, Министерството по туризма и Министерството за младежта и спорта.

 Президента на страната, Йоко Видодо, разчита също на приноса на християните – около 10%, сред които 7,5 милиона католици, с общ брой на населението от 250 милиона, от което 85% са мюсюлмани – за борбата, в името на гражданската принадлежност, срещу завръщането на ислямския екстремизъм, който поражда широко безпокойство.

В основата за гражданското съжителство в страната, силно насърчавано от Видодо, стои „Панказила“, хартата с петте принципа, които регулират обществения живот на една толкова многолика нация и укрепват националната идентичност.

svt/ rv