Малкият Чарли почина. Папата: поверявам го на Небесния Отец

„Нашето прекрасно малко момче си отиде, ние сме толкова горди с теб, Чарли“. С тези думи Кони Йейтс и Крис Гард оповестиха смъртта на тяхното единадесет месечно дете, след преместването му – решено от Върховния съд на Лондон – в един хоспис, където е била изключена системата за изкуствено дишане, която поддържаше живота му.

Веднага след като научи вестта за смъртта на малкия Чарли, папа Франциск изрази болката си в туит съобщение, което глади: „Поверявам на Небесния Отец малкия Чарли и се моля за родителите му и всичко, които го обичаха“. Неведнъж през тези месеци папа Франциск отправи апели за тази драматична история, която трогна цял свят.

Чарли, болен от много рядка генетична болест, от която в момента са засегнати само 16 деца по света, умря след дълга съдебна битка между родителите, които искаха да го лекуват с експериментална терапия, прилагана в САЩ, и педиатричната болница Great Ormond Street Hospital в Лондон, където бе приет. Накрая съпрузите се отказаха да продължат съдебната битка, стигнала дори до Европейския съд за човешките права в Страсбург, но разобличават бюрократични и правни закъснения. Според тях е била необходима незабавна намеса, за да бъде опитано всичко за спасяването на бебето. Хиляди бяха молитвите и изразите на обич към семейство Гард, пристигнали през тези месеци и, които продължават да пристигат още по-многобройни след вестта за смъртта на малкия „борец“, както бе наричан Чарли в социалните медии.

Само след няколко дни, на 4 август, Чарли щеше да навърши една година. От начало изглежда напълно здраво дете, но само след няколко седмици започва да показва симптомите на рядката генетична болест: синдром на митохондриално изтощение на ДНК, водещ до атрофия на мускулната тъкан, поразяваща както мускулите, така и главния мозък.

В педиатричния хоспис за неизлечимо болни деца Чарли е бил екстубиран и отделен от системата за вентилация, която му позволяваше да диша. Смъртта е настъпила минути след това. Желанието на родители бе да го отведе в къщи, където да умре в своето легло, но това не стана възможно, защото системите, поддържащи живота му бяха твърде големи, за да преминат през входната врата на къщата. „Great Ormond Street Hospital отказа да изпълни нашето последно желание“, бе реакцията на майката.

Молитва и близост в този болезнен момент за семейството изразиха както епископите на Англия и Уелс и множество британски политици, така и монс. Винченцо Паля, председател на Папската академия за живота, който след научаването вестта, подчерта величието на Любовта на Бог, който – каза той -„никога не изключва щепсела“. Тази история – изтъкна още монс. Паля – „ни подтиква да насърчаваме културата на придружаването и да кажем три големи „не“: на евтаназията, на изоставянето и терапевтичното упорство, в полза на трите големи „да“ на придружаването, на научния напредък и палиативната терапия“.

svt/ rv