Доброто семе на Царството Божие е малко, но дава изобилен плод

„Оставете да расте заедно едното и другото до жетвата“ (Матей 13, 24-43)

Литургията за XVI неделя през годината ни предлага евангелският откъс, в който Исус разказва три притчи: за семето и плевелите, за синапеното семенце и за кваса в брашното. Пред народа, който го слуша Исус казва: „Царството небесно прилича на синаповото зърно, което човек взе, та пося на нивата си. То е най-малко от всички семена, но кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му“. Отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани, ни предлага актуален коментар на неделния евангелски откъс.

******

Скъпи братя и сестри,

Днешното Евангелие е продължение на онова, което четохме миналата неделя. Днес ще се спрем над тайната на злото в света. Всеки от нас си е задавал въпроса защо има страдания и защо хората са толкова лоши. Ако Бог съществува, защо позволява да се случват толкова несправедливости? През тази година бяхме свидетели на множество терористични атаки, които ясно показват докъде може да стигне човешката омраза и заслепяване. Бог засява доброто на земята, но се ражда и зло. Човек е свободен да се прави както добро, така и зло. Ние сме свободни да отхвърлим Божия ред в света и затова има толкова несправедливости. И това не е само една теория - например всяка минута в света умират 80 души от глад, от които 60 деца.

Бог по някакъв начин толерира злите, понеже им дава шанс да променят живота си. Докато сме още живи, имаме шанс да се обърнем и от плевел да станем добро семе. Доброто семе на Царството е съвсем мъничко и е точно такова според Божията логика. Според нея доброто никога не е показно, въпреки че съдържа голямо богатство. Бог ни призовава днес да бъдем като мая. Ние сме слаби и пълни с недостатъци и затова сме мая, която на външен вид не е нещо хубаво за окото. Затова Бог ни припомня, че нашата мисия е да заквасим с маята на Царството мястото, където живеем и работим. Тежкò ни, ако сме християни само когато ходим на църква, а след това нищо не подсказва, че сме Христови. Амин.