Папската академия за социални науки насърчава инклузивността в обществото

„Кризата на политическото представителство, нарастващите социални неравенства, демографските разлики на планетарно ниво, нарастващите миграции и двойствената роля на информационните технологии и комуникацията в религиозните и културни конфликти са причините за разединяващите тенденции в обществата“. Това посочва в заключителния документ на Папската академия за социални науки след пленарната сесия, която се проведе от 28 април до 2 май във Ватикана на тема „Към едно инклузивно общество: нови пътища за социална и културна интеграция“.

Документът на ватиканското ведомство, ръководено от монс. Марчело Санчес Сорондо, насърчава „участието и социалната и културна интеграция“ като посочва, че „интеграцията е резултат на модификация на икономическите, социални, културни и политически механизми. Целта за инклузивността на хора и общности в обществото не се постига с насилствени мерки или чрез стандартизация, като например образователни системи, които не държат сметка на културните различия и местните култури. Реалното социално участие е възможно при условие за наличието на религиозна свобода“.

Папската академия за социални науки изразява „безпокойство от разширяващата се социална фрагментация, от една страна, и от съпътстващата неспособност на политическите системи да управляват обществата, от друга“. Вследствие на това, „все по-трудно се осъществяват формите за социално участие, вдъхновени от принципите на справедливостта, солидарността и братството“.

„Най-значителният фактор срещу социалното участие е нарастващото социално неравенство между тесен елит и масата от населението – се чете в документа. Статистиките за разпределението на благата и възможностите за живот посочват огромна пропаст между страни и страни и вътрешността в различни страни. Особено безпокойство предизвиква факта, че в Европа и Америка средната класа е значително отслабена, различно от страни като Индия и Китай, където средната класа укрепва. Забелязва се, че там където средната класа претърпява провал, т.н. участваща демокрация е изложена на опасност“.

Въпреки това, изграждането на  „участващо общество“ е възможно, ако се осъществи „субсидарно сътрудничество между политическа система, чувствителна към гласа на непредставените, цивилизована икономика, асоциативни форми и граждански общество, базирани на реципрочността“ – подчертава документа на Папската академия за социални науки.

„Участващо общество е онова, което утвърждава и насърчава човешките права, със съзнанието, че законодателството за човешките права не може да реализира утопичен социален проект за промяна, а да създаде позитивни условия в които хора и групи могат да се посветят на взаимното благо в обществото, и развият нови социални инициативи за подобряване социалната инклузивност“, завършва документа.

dg/ rv