Папата: Бог познава всеки един от нас по име

„Бог познава всеки един от нас по име, познава ни лично, безпокои се за нашия живот. Бог не е бездействен, а мечтае за промяната на света, която реализира в тайната на Възкресението“. Това каза папа Франциск на генералната аудиенция, на която продължи цикъла от беседи посветени на християнката надежда, като насочи вниманието над фигурата на Мария Магдалина: апостолка на надеждата (Йоан 20, 15-18)

Според Евангелията – посочи папа Франциск – „Мария Магдалина е първата, която вижда възкръсналия Исус“. В деня след съботата, Мария от Магдала се отправя към гроба Христов, защото в деня на неговото страдание и смърт е нямало възможност да се извършат погребалните ритуали. Затова, в онази изпълнена с тъга утрин, жените се отправят към гроба на Христос в благоуханните елеи. Първа при гроба пристига тя: Мария от Магдала, една от жените, които придружават Исус още от Галилея, служейки на раждащата се Църква. В нейното пътуване към гроба се отразява предаността на многобройните жени, които дълги години посещават гробищните паркове, в спомен на онзи, който вече го няма. Най-истинските връзки не са прекъснати дори и от смъртта: има такива, които продължават да обичат, независимо, че любимия човек вече го няма завинаги“, каза папа Франциск.

Евангелието на Йоан описва Мария Магдалина, като жена, която не се въодушевява лесно. След визитата си при гроба, тя се връща разочарована там, където се укриваха учениците; съобщава, че камъка е преместен от входа на гроба и нейното първо предположение е най-простото, което може да се направи: някой е откраднал тялото на Исус. Така първата вест, която дава Мария Магдалина не е тази на възкресението, а за една кражба, която са извършили неизвестни лица, докато цял Ерусалим е спял. След това евангелията разказват за второто посещение на Мария Магдалина при гроба на Исус. Този път нейните стъпки са по-бавни, тежки. Тя страда двойно повече: на първо място за смъртта на Исус, а след това за необяснимото изчезване на тялото Му. И докато се навежда близо до гроба, с очи пълни със сълзи, Бог я изненадва по най-неочаквания начин. Евангелист Йоан подчертава, колко е упорита нейната слепота: не забелязва присъствието на двама ангели, които ѝ задават въпроси и дори не се усъмнява, виждайки един мъж зад гърба си, когото тя мисли за пазача на градината. Въпреки това, когато накрая е наречена с нейното име „Мария“, тя открива най-потресаващото събитие в човешката история.

„Колко е хубаво – възкликна папата – че първото явление на Възкръсналия е станало по толкова личен начин! Съществува някой, който ни познава, който вижда нашето страдание и разочарование, който се безпокои за нас и ни вика по име. Това е един закон, който срещаме в многобройни евангелски страници. Около Исус има много хора, които търсят Бог; но най-изумителната реалност е, че много преди това, съществува един Бог, който се безпокои за нашия живот, който иска да го възроди, и за да направи това Той ни вика по име, познава лицето на всеки един от нас. Всеки човек е една своеобразна любовта история, която Бог пише на тази земя. „Мария!“: революцията на нейния живот, революцията, предназначена да преобрази живота на всеки мъж и жена, започва с едно име, което отеква в градината на празния гроб. Евангелията ни описват щастието на Мария от Магдала: възкресението на Исус не е една радост, която ни е дадена на порции, а е като водопад, който залива целия живот. Християнският живот не е изтъкан от „меки“ щастия, а от вълни, които повличат всичко. Замислете се само, с всички разочарования и провали, които всеки един носи в сърцето си, че съществува един Бог, близо до нас, който ни вика по име и ни казва: „Изправи се, спри да плачеш, защото дойдох да се освободя!“.

„Исус – изтъкна папата - не е някой, който се приспособява към света, търпейки в него да надделяват смъртта, тъгата, омразата, моралната разруха на хората. Нашият Бог не е бездействен, а мечтае за промяната на света, която реализира в тайната на Възкресението. Мария иска да прегърне своя Господ, но Той вече е насочен към Небесния Отец, докато тя е призована да отнесе вестта за възкресението Му на братята. И така, тази жена, която преди да срещне Исус бе подвластна на злото (Лк. 8, 2), сега се превръща в апостолка на новата и най-голяма надежда. Нека нейното застъпничество ни помогне да изживеем и ние този опит: в часа на страданието и самотата, нека чуем Възкръсналия Исус, който ни вика по име и със сърце пълно с радост да отидем и възвестим: „Видях Господ!“, завърши папата.

svt/ rv