Папата канонизира Франсиско и Ясинта Марто: нека Мария ни дари мир и надежда

 „Дева Мария, предсказвайки и предупреждавайки ни за опасността от ада, към който отвежда един живот без Бог и който осквернява Бог в неговите създания, дойде за да ни напомни за Божията светлина, обитаваща в нас“. С тези думи папа Франциск, така както направиха в миналото неговите предшественици, възпомена годишнината от явленията на Дева Мария във Фатима, на литургията, която отлужи на площада пред Богородичното светилище в португалския град. На литургията, на която бяха обявени за светци Франсиско и Ясинта Марто, взеха участие повече от половин милион вярващи и поклонници, дошли от Португалия, но също и от други страни на Европа и света. Мнозина от тях бяха останали на площада през нощта, участвайки на нощното бдение и процесията със свещи. Сред тях и няколко семейства палестински бежнаци, намерили убежище във Фатима.

Преди литургията папата се срещна с португалския министър-председател, Антонио да Коста, и се спря за молитва пред гробовете на Франсиско и Ясинта Марто, свидетели на Богородичните явления преди 100 години, които половин час по-късно обяви за светци. До гроба на Ясинта сега се намира и този на сестра Лусия дос Сантос, братовчедка на двете нови деца-светци, първите деца, канонизирани без да са понесли мъченичество. Това бе силно вълнуващ момент, също в светлината на казаното в проповедта, припомняйки колко много малката Ясинта се е молела и е страдала за папата. Върху гробовете, намиращи се вътре в Богородичното светилище, бяха положени две бели рози.

След обявяването на светостта на двете пастирчета от Фатима, в проповедта си папа Бергольо припомни „Жената облечена в слънце“, за която разказва книгата Откровение на Светия Йоан Апостол. „Имаме една Майка! Една „много красива Госпожа“, коментират помежду си пастирчетата от Фатима на път към дома, в онзи благословен 13 май преди сто години. Вечер е, и Ясинта не се сдържа и разкрива тайната на своята майка: „Днес видях Девицата“. Те видяха Небесната Майка!".

Дева Мария – продължи папа Франциск – „не дойде тук, за да можем да я видим: за това имаме на разположение цялата вечност, разбира се ако отидем на небето. Тя, предсказвайки и предупреждавайки ни за опасността на ада, към който отвежда един живот – често предложен и наложен – без Бог и, който осквернява Бог в неговите създания, дойде за да ни напомни за светлината Божия, която обитава в нас и ни обгръща“. Според вярващият и чувствата на многобройните поклонници, ако не на всички – прибави папата – Фатима е преди всичко тази мантия от светлина, видяна от пастирчетата, която ни покрива тук, така както и във всяко друго кътче на земята, когато търсим убежище под закрилата на Девицата Майка, за да ѝ поискаме, както ни учи молитвата, да ни покаже Исус“.

Папа Франциск призова поклонниците да останат „здраво хванати“ за Дева Мария, като деца. Като една котва, нека закотвим нашата надежда в онова човечество, стоящо от дясно на Отца в небесата“. Папата припомни живота на двете пастирчета, току-що обявени за светци. „Божественото присъствие се превръща в нещо постоянно в техния живот, както ясно се открива в настоятелните им молитви за грешниците и в постоянното им желание да останат близо до „Скрития Исус“ в Дарохранителницата“.

Папа Франциск припомни и едно от виденията на Ясинта, разказано от нейната братовчедка Лусия, в третия от нейните Мемоари. „Не виждаш ли многобройните пътища, многобройните полета, изпълнени с хора, които плачат от глад и нямат какво да ядат? Не виждаш ли Светия отец в една църква, да се моли пред Непорочното сърце на Мария? Не виждаш ли, многобройните хора застанали в молитва с него?“. „Благодаря ви, братя и сестри, че ме придружихте!“ – каза папата. „Не можех да не дойда тук, за да се преклоня пред Дева Мария и да ѝ поверя нейните синове и дъщери. Под нейната мантия те няма да се изгубят; от нейните ръце ще дойдат мира и надеждата, от които се нуждаем и, които аз прося за всички мои братя в Кръщението и човечеството, по-специално за болните и инвалидите, за затворниците и безработните, за бедните и изоставените“.

Папата припомни, че „тук Небесата задействат една истинска обща мобилизация срещу това безразличие, което смразява сърцето и влошава нашето късогледство. Не искаме да бъдем една недоносена надежда! Животът може да оцелее единствено благодарение на щедростта на един друг живот. „Ако житното семенце, паднало в земята, не умре, остава само; но ако умре, дава много плод“: това каза и направи Господ, който винаги ни предшества. Когато преминаваме през някой кръст

, Той вече е преминал преди нас. Така, ние не се изкачваме на кръста, за да намерим Исус; Той бе този, който се смири и слезе до кръста, за да ни намери, да сломи в нас мрака на злото и да ни отведе към Светлината“, завърши проповедта си папата.

В края на литургията, преди да се отправи за обяд с епископите на Португалия, папата поздрави присъстващите болни. „Исус – каза той – знае какво е болката, разбира ни, утешава ни и ни дава сила, така както направи със свети Франсиско Марто и света Ясинта, и със светците от всички времена и места. Мисля си за апостол Петър, окован във вериги в затвора на Ерусалим, докато цялата Църква се молеше за него. И Господ утеши Петър. Ето това е тайната на Църквата: Тя проси от Господ да утеши страдащите като вас и Той ви утешава, дори скришом; утешава ви дълбоко във вашето сърце и ви утешава със силата“.

Светият отец припомни, че „на олтара ние се прекланяме пред Христовата плът; в тези наши братя, ние намираме раните на Исус. Християнинът се прекланя пред Исус, християнина търси Исус, християнина умее да разпознава раните на Исус“. „Скъпи болни – каза още папата – живейте вашия живот като дар и кажете на Дева Мария, както направиха пастирчетата, че искате да поднесете на Бог вашите страдания с цялото си сърце. Не се смятайте единствено за получатели на милосърдна солидарност, а се чувствайте пълноправни участници в живота и мисията на Църквата. Вашето мълчаливо присъствие, но по-красноречиво от много думи, вашата молитва, всекидневното поднасяне на вашите страдания в общение с тези на разпнатия Исус за спасението на света, търпеливото, дори радостно приемане на вашето състояние са духовен ресурс и наследство за всяка християнска общност. Не се срамувайте да бъдете безценното съкровище за Църквата“.

svt/ rv