Историята и трите тайни от явленията на Дева Мария във Фатима

На мястото където днес си издига Базиликата на богородичното светилище във Фатима преди 100 години, на 13 май 1917, Дева Мария се явява в Кова да Ирия, близо до Фатима на три пастирчета. Техните имена са Лусия де Хесус, на 10 години и нейните братовчедчета Франсиско и Ясинта Марто на 9 и 7 години. В 12 часа на обед през този пролетен ден в далечната 1917 г., след измолването на броеницата, трите пастирчета изведнъж виждат една голяма светлина. Изплашени, те решават да се приберат, но друга по-голяма светлина озарява местността и върху малък зелен дъб (където днес се издига Параклиса на явленията) те виждат една „Госпожа по-сияйна от слънцето“, която в ръцете си държи броеница. „Госпожата“ казва на трите деца, че е необходимо да се молят много и ги призовава да се връщат в Кова да Ириа на всяко тринадесето число по обед през следващите пет месеца. Децата изпълняват заръката на „Госпожата” и всеки път тя им се явява и им говори.

На 13 октомври 1917, в присъствието на 70 хиляди души, „Госпожата” казва че е „Дева Мария на Броеницата и иска на мястото на явленията да се построи Параклис в нейна чест. След явлението, всички присъстващи стават свидетели на чудото обещано на трите пастирчета по време на явленията през месеците юли и септември: бил облачен и дъждовен ден, валяло... Изведнъж част от облаците се раздалечили и се показало Слънцето - но то било някак си бледо, матово - после заблестяло в ярки цветове и започнало да се движи в различни посоки. Мократа трева и дрехите на присъстващите бързо изсъхнали. По-късно, когато вече Лусия е монахиня в манастира на Света Доротея, Дева Мария ѝ се явява отново три пъти, искайки първият петък от месеца да бъде посветен на нея, както и Русия да се посвети на нейното Непорочно сърце.

От 1917 години хиляди поклонници от цял свят непрестанно се отправят към Кова да Ириа; в началото преди всичко на всяко 13 число от месеца, а в последствие по време на летните и зимни ваканции, а напоследък все повече през уикедните и празничните дни. Годишно светилището на Дева Мария във Фатима се посещава от около 4 милиона поклонници.

Трите главни действащи лица при явленията на Дева Мария във Фатима

Лусия де Хесус е родена на 22 март 1907 г. в Алжустрел, енория от Фатима и умира на 13 февруари 2005 г. На 17 юни 1921 г. постъпва в Колежа на Вилар (Порто) ръководен от Конгрегацията на сестрите на Света Доротея. По-късно е преместена в испанския град Туй, където облича монашески дрехи и получава името Мария Лучия на Прескръбна Божия Майка. Дава своите временни обети на 3 октомври 1928 г, а на 3 октомври 1934 г. вечните. На 25 март 1948 г. се премества в Коимбра, където постъпва в кармилския маранстир на Света Тереза, получавайки името сестра Мария Лучия на Исус и Непорочното сърце. На 31 май 1949 г. дава тържествени вечни обети. Сестра Лучия посещава няколко пъти във Фатима: на 22 май 1946; 13 май 1967; през 1981 г. като ръководител в Кармел за изографисването на Явленията във Фатима; на 13 май 1982 г, 13 май 1991 г и 13 май 2000 г. Умира в манастира на Света Тереза в Коимбра на 13 февруари 2005 г. На 16 февруари 2006 г. тялото ѝ е преместено близо до това на нейната братовчедка, света Ясинта Марто.

Франсиско Марто е роден на 11 юни 1908 г в Алжустрел. Умира на 4 април 1919 г в бащината къща. Изключително чувствителен и съзерцателен, насочва цялата си духовност и покаяние за „утешение на Господа”. Тленните му останки остават в енорийското гробище до 13 март 1952 г., когато биват преместени в Базиликата на Кова да Ирия, в Параклиса стоящ от дясната страна на главния олтар.

Ясинта Марто е родена в Алжустрел на 11 март 1910 г. Умира на 20 февруари 1920 г. в болницата „Д. Естафания” в Лисабон, след дълга и мъчителна болест, „поднасяйки всичките си страдания за обръщането на грешниците, за мира в света и за Светия отец папата”. На 12 септември 1935 г. тленните ѝ останки са преместени в семейния гроб на Барона на Алвайдзере във Вила Нова де Урем, в гробището на Фатима, близо до гроба на брат ѝ Франсиско. На 1 май 1951 г. тленните останки на Ясинта са преместени в специално подготвен гроб в Базиликата на Кова да Ирия, в Параклиса от лявата страна на главния олтар.

Трите тайни от явленията на Дева Мария

Това което е познато като „Трите тайни на Фатима” е едно единствено откровение разделено на три части.

Първа част

За първата тайна, сестра Лусия разказва, че Девицата показва на трите пастирчета „…едно голямо море от огън, намиращо се под земята. В този огън пропадаха дяволи и души в облика на хора, прилични на прозрачни горящи въглища, всички почернели или блестящи като бронз. Това видение беше само за кратки мигове. Без нашата добра Небесна Майка, която преди това ни увери, че ще ни отведе в небето, мисля че щяхме да умрем от страх и ужас”, пише Лусия.

Втора част

Втората част, продължение на предишното откровение, според разказа на сестра Лусия съдържа думите на Дева Мария: „Видяхте ада, където отиват душите на бедните грешници. За да ги спаси, Бог иска да установи в света набожността към моето Непорочно Сърце. Ако правят това, което ще ви кажа, много души ще се спасят и ще намерят мир. Войната е на свършване: но ако не престанат да обиждат Бог, по време на понтификата на Пий ХІ ще започне друга по-страшна. Когато видите нощ озарена от непозната светлина, знайте че това е големият знак, който Бог ви дава, че ще накаже светът за неговите престъпления, посредством войните, глада и гоненията на Църквата и Светия отец. За да го предотвратя, ще дойда да поискам посвещаването на Русия на моето Непорочно Сърце. Ако моите молби се изпълнят, Русия ще се обърне към вярата и ще се възцари мир. Ако ли не, тя ще разпространи своите грешки по земята, ще последват войни и преследване на Църквата. Добрите ще умрат мъченически, Светият отец ще страда много, различни нации ще бъдат унищожени. Но накрая моето Непорочно сърце ще триумфира. Светият отец ще посвети Русия на Него и на светът ще бъде дарен период на мир”.

Трета част

Третата част от откровението е написана от сестра Лусия в писмо, връчено през 1944 г на епископа на Лейрия. „След първите две части от откровението, което описах, видяхме от лявата страна на Дева Мария, ангел с огнен меч в лявата ръка… Посочвайки земята с дясната ръка, със силен глас ангелът извика: „Покаяние, покаяние, покаяние!“. И видяхме в една необятна светлина, че е Бог: нещо подобно на това, както се виждат хората преминаващи пред едно огледало видяхме Епископ облечен в бяло „и почувствахме, че може би е Светият отец”. Различни епископи, богопосветени и монахини изкачваха стръмна планина, на чиито връх имаше един голям Кръст. Преди до стигне до него Светия отец премина сред един голям разрушен град и треперещ и огорчен от болката и скръбта, се молеше за душите на мъртвите, които срещаше по пътя. Един път на върха на планината, коленичил под големия Кръст, бива убит от група войници….  По същия начин умират едни след други епископите, свещениците, богопосветените, миряните, мъже и жени от различни класи. Под кръста стояха двама Ангели, държащи кристални кани в ръцете си в които събираха кръвта на мъчениците, с която напояваха душите, които се приближаваха към Бог”.

Който чете внимателно текста на така наречената „трета тайна” от Фатима, ще остане разочарован или учуден след всички направени до сега спекулации с него. Не се разкрива никаква голяма тайна; не се разкрива бъдещето. В този текст намираме Църквата на мъчениците от миналия век, представена посредством сцена изпълнена със символики, които са трудни за разкодиране. Но ключовата дума в цялото откровение на Дева Мария, дадено на трите пастирчета е  „накрая моето Непорочно Сърце ще триумфира”. Само сърце отворено за Бог, очистено от съзерцанието на Бог е по-силно от каквото и да е оръжие. Ето в това се сбъдват Христовите слова „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света”. (Йоан 16,33).

svt/ rv