Папа Франциск насърчава и се моли за нови богопосветени звания

„Нека излезем от себе си, за да се вслушаме в гласа Божий и до го занесем на другите“. Това са двата аспекта, които характеризират богопосветеното призвание и неговото мисионерско измерение, които папа Франциск поставя в центъра на своето послание за 54-я Световен молитвен ден за звания, който ще бъде отбелязан на 7 май на тема „Подтикнати от Духа за мисията“.

В посланието си, отправено към епископите, свещениците, богопосветените и вярващите по цял свят папата изтъква, че „онзи, който е позволили на Божия глас да ги привлече и са започнали да следват Исус, мигновено откриват, вътре в себе си, неудържимото желание да занесат Благата вест на братята, чрез евангелизацията и милосърдието. Това е нагласата – казва папата – да бъдеш и да се чувстваш мисионер, нагласата на онзи, който се чувства обичан от Бог и не може да задържи единствено за себе си този опит“.

Радостта от Евангелието, „която изпълва живота на общността на Христовите ученици е мисионерска радост“, пише папата, припомняйки своето апостолическо насърчение Evangelii Gaudium. Ето защо, „именно връзката с Господ предполага да сме изпратени по света като пророци на Неговото Слово и свидетели на любовта Му. Бог е този, който ни помага да се изправим лице в лице с нашата слабост, чувството за неадекватност, песимизъм, за да утвърдим, че по силата на Кръщението, всеки християнин е онзи, който носи Исус на братята. И това – подчертава папа Бергольо – важи по-специален начин за онези, които са призовани към един живот на специално посвещаване и за свещениците, които всеотдайно, с вяра и вътрешен мир отговориха: „Ето ме, Господи, изпрати мен!“.

Черпейки вдъхновение от три евангелски откъса, папа Франциск пояснява какво означава да бъдеш ученик-мисионер. На първо място – посочва той – „като Христос, да си помазан от Духа и да отидеш при братята, за да възвестяваш Словото, превръщайки се за тях в спасително средство. След това, да чувстваш живото присъствие на Исус, който продължава да върви редом, както направи с учениците от Емаус, който споделя мисионерските усилия, правейки по-леки моменти на обезсърчение. Накрая – припомня папата – да имаш винаги доверие в Господ, който надхвърля нашите очаквания и ни изненадва със своята щедрост, правейки да покълнат плодовете от нашия труд, отвъд сметките на човешката ефективност. Никога – подчертава папата – не трябва да липсва молитвата – усърдна и съзерцателна – вслушването в словото Божие и грижата за личната връзка с Господ в Евхаристичното обожаване“.

Папата насърчава богопосветените да бъдат близки приятели с Господ и отправя молитви към Всевишния за нови свещенически и богопосветени звания. „Божият народ се нуждае да бъде воден от пастири, които посвещават живота си в служба на Евангелието, влюбени в Евангелието, жив знак на Божието милосърдие“.

Накрая в посланието си папа Франциск насочва мислите си към младежите. „Пред широко разпространеното чувство за една апатична вяра или сведена само до „изпълнението на задължения“ нашите младежи имат желанието да преотрият винаги актуалното очарование на Исус, да бъдат запитани и предизвикани от неговите думи и жестове, да мечтаят за един напълно хуманен живот и щастлив да се посвети на любовта“.

svt/ rv