Папата в Ал Азхар: заедно да потвърдим несъвместимостта между насилие и вяра

Нека заедно потвърдим несъвместимостта между насилие и вяра, между вероизповедание и омраза. Нека заедно заявим сакралността на човешкия живот срещу всяка форма на насилие“. Това призова папа Франциск в университета Ал Азхар в Кайро, символ на сунитския ислям, пред участниците в Международната мирна конференция.

Великият имам на Ал Азхар, Ахмад алТаиб, откри срещата приканвайки присъстващите към едноминутно мълчание за жертвите на тероризма. В словото си, предавано пряко по държавната телевизия, великия имам заяви, че „ислямът не е религия на тероризма, както не са християнството и юдеизма. Ахмад ал Таиб осъди насилието и войните, измъчвайки света, като сред причините посочи международния трафик на оръжие  и някои  политически решения на международно ниво, наричайки ги „отговорни за хаоса, царуващ в много страни“. Великият имам подчерта, че е настъпил момента за религиите да приемат апела за мир, равенство и достойнство за всички човешки същества, „независимо от вяра или цвета на кожата“.

В първото си публично слово на египетска земя, папа Франциск нарече Египет „земя на цивилизацията и земя на завета“. „От Египет се издига светлината на познанието, откъдето се заражда неоценимо културно наследство от мъдрост и интелект, от математически и астрономически завоевания, от прекрасни архитектурни форми и фигуративно изкуство. „Стремежът към познание и стойността на възпитанието са плодотворен избор за развитието на древните жители на тази земя, но са необходими и за бъдещето: избора на мира“. В тази връзка, папата припомни важната роля на „подходящо възпитание на новите поколения“ и подготовка, „която отговаря на човешката натура – откритост и свързаност с всичко“, за да преодолее изкушението да се затвори сам в себе си“. Това познание подготвя за бъдещето в което целта не е да се надделее над другия, а да се приеме като интегрална част от себе си. Папата припомни една важна поука от миналото: „От злото извира само зло, а от насилието само насилие, което преминава в ескалация стигаща до безизходица“. Оттук и призива на папата към диалог, особено между религиите.

Три основни ориентира за междурелигиозния диалог

„Всички са призвани да вървят заедно по пътя на междурелигиозния диалог, с убеждението, че бъдещето на всички зависи от срещата между религии и култури“, каза папата, като конкретно посочи три  основни ориентира, „добре свързани по между си“:

„дългът към идентичност -защото истинския диалог не почива върху двойствеността или да се жертва доброто, за да се задоволи желанието на другия";

„смелост към различията – за да може различния от мен, културно и религиозно, да не бъде третиран като неприятел, а приет като другар по пътя, с убеждението че доброто на всеки се намира в доброто на всички“;

искрени намерения – защото диалогът, като автентичен човешки израз, не е стратегия за постигане на второстепенни цели, а път към истината, който заслужава да се премине търпеливо, за да превърне съревнованието в сътрудничество“.

Възпитаване на поколенията в  открит и откровен диалог

„Възпитанието в  открит и откровен диалог с другия, признавайки правата и основните свободи, особено религиозната, е най-добрия път за взаимното изграждане на бъдещето, градители на цивилизация. Защото единствената алтернатива на цивилизованата среща е нецивилизования сблъсък. За истинското противопоставяне срещу варварството, раздухващо омраза и подбуждащо към насилие,  е необходимо да придружаваме растежа на поколенията, за да отговорят на възпламеняващата логиката на злото с търпеливото израстване на доброто: младежи, като добре засадени дървета в земята на историята, растящи към небето и до другите, всеки ден да пречистват замърсения въздух на омразата с кислорода на братството. За това спешно предизвикателство пред цивилизацията, християни и мюсюлмани, всички вярващи са призвани да дадат своя принос: живеем под слънцето на един Милосърден Бог. В този смисъл можем да се наричаме братя и сестри, защото без Бог животът на човека би бил като небе без слънце“.

Религията не е проблем, а част от решението

 „Съществува опасността, религията да бъде погълната от временни търговски сделки и изкушавана от светската власт, които в действителност я струментализират.  В свят, глобализирал много полезни технически средства, но същевременно много безразличие и небрежност, се долавя носталгия за големите въпроси за смисъла, който религиите най-добре обясняват и които приканват към завръщане към собствените корени: призванието на човека, който не е направен за да се изчерпи във временните земни дела, а да се насочи към Абсолюта. Поради тези причини, особено днес, религията не е проблем, а част от решението“.

В този смисъл, папа се позова на десетте Божи заповеди, разпространени от Синайската планина, преди още да бъдат написани върху камъка. Сред тях отеква заповедта „не убивай“ (Бит. 20,13). „Бог, обичащ живота, не престава да обича човека и затова го приканва да се противопостави на насилието, като условие за всеки съюз на земята – посочи папа Бергольо. За прилагането на този императив са призвани преди всичко религиите, особено днес, защото докато спешно се нуждаем от Абсолюта не може да се пренебрегне абсолютизацията оправдаваща формите на насилие. Насилието е отричане на истинската религиозност“.

„Като религиозни водачи, ние сме призвани да разобличим насилието, преоблечено с фалшива сакралност, която издига абсолютизацията на егоизма над автентичната откритост за Абсолюта. Длъжни сме да разобличим нарушенията срещу човешкото достойнство и права,  да осветлим опитите  за оправдаване на омразата в името на религията и ги осъдим като фалшифициране на Бог: неговото име е свято, Той е Бог на мира. Само мирът е свят и никое насилие не бива да бъде извършвано в името на Бог, защото осквернява Неговото име“.

Нека заедно потвърдим несъвместимостта между насилие и вяра

 „Нека от тази земя на срещата между Небето и земята, н съюза между хората и вярващите,  заедно да повторим ясно и силно „не“ на всяка форма на насилие, отмъщение и омраза извършени в името на религията или в името Божие – призова папа Франциск. Нека заедно потвърдим несъвместимостта между насилие и вяра, между вероизповедание и омраза. Нека заедно заявим сакралността на човешкия живот срещу всяка форма на насилие – физическо, социално, възпитателно и психологическо. Нека кажем заедно: колкото повече нараства вярата в Бог, толкова повече нараства любовта към ближния“.

„Религията не е само призив да се разобличава злото, а има призванието да насърчава мира, особено днес както никога преди това – подчерта папата. Без да изпадаме в помирителен синкретизъм, нашата задача е да се молим едни за други, просейки от Бог дара на мира, срещайки се, диалогирайки и насърчавайки сътрудничеството и приятелството.  Като християни, не можем да призоваваме Бог като Отец на всички хора,  ако не се отнасяме като братя към другите, които са създадени по Божи образ и подобие. Нещо повече, нека признаем, че в постоянната борба срещу злото, което заплашва света, за да не бъде място за истинско братство, вярващите в божието милосърдие са убедени, че пътя на милосърдието е открит за всички хора, а усилията за осъществяване на универсалното братство не са напразни“.

Изкореняването на бедността и разпространяването на оръжие, условия за мира

Папата изрази огорчение от факта, че „докато от една страна се азбелязва отдалечаване от действителността на народи, в името на незачитащи никого цели, от друга се зараждат популистки демагогии, които не помагат за утвърждаването на мира и стабилността. Подбуждането към насилие не гарантира мира, а едностранни действия, които не дават начало на конструктивни процеси са подарък за авторите на радикализма и насилието“.

„За превенцията на конфликтите и изграждане на мира е необходимо премахване на бедността и експлоатацията, до които екстремизма по-лесно достига, както и блокиране на потока от пари и оръжие, подхранващи насилието – изтъкна папа Франциск. Необходимо е да се спре разпространението на оръжие, което произведено и продавано, рано или късо бива употребено. Само чрез прозрачността може да се избегнат нечистите сделки, които подхранват  тумора на войната.  За тази спешна и тежка задача са призвани ръководители на държави, институции, информационни органи, гражданските отговорници, и ние, призвани от Бог, от историята и от бъдещето, да дадем началото, всеки в своята област, на мирни процеси, полагайки здрава основа за съюза между народи и държави“.

dg/ rv