Папа Франциск: вярата не е идеология, а възкръсналия Христос

Християнството „не е идеология, не е философска система, а е път на вярата, който тръгва от едно събитие: възкресението на Исус и затова е благодат и изненада. Вярата не е толкова нашето търсене на Бог, а по-скоро Бог, който търси нас“. Това посочи папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция на площад „Свети Петър“, която посвети на вярата, раждаща се от Възкресението на Христос.

Пред 40 хиляди вярващи и поклонници, дошли на площад „Свети Петър“ за седмичната среща с папата, въпреки студеното време, Светият отец предложи за размисъл темата „Възкръсналия Христос, наша надежда“, като се позова на откъс от 15 глава на първото послание на свети Павел до Коринтяни. В него Апостолът изхожда от „един неоспорим факт, който не е крайният резултат от размишлението на един мъдър човек, а е факт, обикновен факт, случил се в живота на няколко хора. Тук се ражда християнството - каза папата - Не е една идеология, не е философска система, а път на вярата, който започва от едно събитие, свидетелствано от първите ученици на Исус. Павел обобщава по този начин това събитие: Исус умря за нашите грехове, бе погребан, и на третия ден възкръсна и се яви на Петър и Дванадесетте“ (1Кор. 15, 3-5).

„Възвестявайки това събитие, което е централното ядро на вярата, Павел настоява преди всичко на последния елемент от пасхалната тайна, т.е. на факта, че Исус възкръсна. Ако в действителност всичко бе свършило със смъртта, бихме имали в Исус един пример за върховна отдаденост, но това не би породило нашата вяра, защото вярата се ражда от възкресението. Да се приеме, че Христос умря, че умря разпнат, не е акт на вярата. Вярата означава, да вярваш, че Исус е възкръснал. Нашата вяра се ражда в утрото на Пасхата. Павел в посланието си – посочи още папа Франциск – изрежда списък от хора, на които се явява възкръсналия Исус (15, 5-7). Именно тук срещаме един малък синтез на всички пасхални разкази и на всички хора, които са влезли в контакт с Възкръсналия. На върха на този списък стои Кефа, т.е Петър, и групата от дванадесетте. След това Исус се явява на петстотин братя, много от които могат да дадат още своето свидетелство, и след това е цитиран Яков. Последен в списъка – като най-недостоен от всички – е той, Павел, като на „аборт“ (15, 8).

Павел – изтъкна папа Франциск – „използва този израз, защото неговата лична история е драматична: той бе гонител на Църквата, горд за своите лични убеждения; чувства се преуспял човек, с много ясна представа, какво е живота с неговите задължения. Но, в тази съвършена картина, един ден се случва онова, което е напълно непредвидимо: срещата с Възкръсналия Исус по пътя към Дамаск. Там, на земята, не пада само човека: там, един човек бе завладян, сграбчен от едно събитие, което ще преобърне смисъла на живота. И гонителя се превръща в апостол. Защо? Защото – казва той – „видях жив Исус! Видях Исус Христос възкръснал!“. Това – подчерта папа Бергольо – е основата на вярата за Павел, така както и на вярата за останалите апостоли, и на вярата за Църквата и нашата вяра“.

„Колко е хубаво – каза още папата – да мислим, че предимно това е християнството! Не толкова нашето търсене на Бог – едно в действителност колебливо търсене – а по-скоро е Бог, който ни търси. Исус ни взе, сграбчи ни, спечели ни, за да не ни остави повече. Християнството е благодат, изненада, и затова изисква едно сърце, способно да се удивява. Едно затворено сърце, рационалистично, е неспособно да се удивява и не може да разбере какво е християнството. Защото християнството – повтори настойчиво папата – е благодат, и благодатта единствено се долавя, нещо повече: тя се среща в удивлението от срещата“.

Ето защо – изтъкна папа Франциск – „дори и да сме грешници, а всички ние сме грешници, дори и нашите добри намерения да са останали само намерения, гледайки нашия живот, ще видим че сме натрупали многобройни провали. Но в утрото на Пасхата можем да направим онова, за което говори Евангелието: да отидем при гроба Христов, да видим огромният камък претъкулен, и да се замислим, че Бог осъществява нещо за мен, за всички нас, едно неочаквано бъдеще. Трябва да отидем при нашия гроб и да видим как Бог е способен да възкръсне от там. Тук, където всички мислят,  че има само тъга, провал и мрак, е щастието, радостта, живота. Бог прави така, че най-хубавите цветя да разцъфнат сред най-сухите камъни“.

„Да си християнин – каза накрая папата – означава не да изходиш от смъртта, а от Божията любов към нас, която победи нашия заклет враг, смъртта. Бог е по-велик от нищото, и е достатъчно само една запалена свещ, за да победи и най-мрачната нощ. Павел вика с висок глас, в който отеква този на пророците: " "Къде ти е, смърте, жилото? Къде ти е, аде, победата?". В тези пасхални дни – призова накрая папа Франциск – нека носим този вик в сърцето си. И ако ни запитат защо сме усмихнати ще можем да отговорим, че Исус е още тук, че продължава да бъде близо сред нас, че Исус е тук на този площад, с нас, жив и възкръснал“.

svt/ rv