Църквите в Ерусалим: мир и помирение от Възкръсналия Христос

„Нека Христовата светлина да води цялото човешко семейство по пътя към справедливостта, помирението и мира и да върви усърдно по този път. Нека води всички нас към единството и хармонията едни към други“. Това е пожеланието на духовните водачи на християнските Църкви в Ерусалим, отправено към целя свят в съвместното им послание за Пасхата на Възкресението 2017. По традиция всяка година духовните водачи на християнските деноминации в Светата Земя – православни, арменци, католици, мелхити, маронити, копти, асирийци, англикани, лютерани – отправят съвместно послание за празника, честващ Възкресението на Исус. Тази година посланието придоби едно особено значение, тъй като – поради съвпадение в датите на григорианския и юлианския календар – 16 април бе Пасха за всички в Ерусалим.

Символ на единство, който се прибавя към един друг важен факт: реставрацията на параклиса на празния гроб Господен, завършила преди броени седмици и осъществена благодарение на споразумението между християнските деноминации, отговарящи за базиликата.

„Общата молитва, отслужена само преди броени дни, на която бе предоставен отново на всички християни реставрирания Параклис на гроба Господен – пишат в посланието си духовните водачи на Църквите в Ерусалим – бе свидетелство за нашия икуменически дух и честване на нашето единство в Христос. Заедно застанахме, като едно тяло и с един само глас, около празния гроб. И като единени християни, заедно предлагаме надежда, вяра и решителност за преобразяването на този свят под знака на Христос, който победи всяко зло чрез своето Възкресение“. Оттук и молитвата „възкръсналия Господ да просвети лидерите и народите по целия сват, за да съзрат нови възможности за работа и да се борят за общото благо, признавайки че всички сме сътворени еднакви пред Бог“.

Католическата общност в Ерусалим отслужи литургията за Възкресението Христово сутринта на 16 април. Строгите правила за часовете на богослуженията в базиликата на Възкресението в Ерусалим, предвиждат пасхално бдение, да бъде отслужвано сутринта на Велика събота, така както е било правено от католическите църкви в миналото. Това даде повод на апостолическия администратор на Свещения Град, монс. Пицабала, да определи тези правила като „надпревара“. „От Горницата до Гетсиманската градина, от Гетсиманската градина до Голгота и Гроба Господен. Литургиите в Ерусалим през тези дни ни карат да тичаме през целия град, също като учениците и жените, които отидоха при Гроба. Както преди две хиляди години, така и днес в света не може да се чества Пасхата, ако тя не бъде първо чествана в Ерусалим“.

Що се отнася до смисъла на пасхалното бдение, архиепископ Пицабала прикани вярващите да го преоткрият като време, „да си зададем истински въпроси – какъв е смисъла на смъртта? Защо съществува злото? Коя е истинската надежда за нашия живот? Кой може да ни даде спасението? Какво означава, че сме изкупени? Само в Исус – каза монс. Пицабала – можем да намерим отговор, способен да приеме цялото зло, всичката болка, всичкия грях, който дори и продължава да съществува е потопен в живота на Христос, където губи всичката си власт на смърт“.

След литургията на католиците в базиликата на Възкресението последва церемонията за запалването на Благодатния огън, най-очакваната за православната общност. Отънят бе запален на олтара на Възкресението и занесен на всички вярващи, присъстващи в храма, от патриарх Теофил III. Оттук огънят тръгна по целия свят, като в България той бе донесен от старозагорския митрополит Киприян.

svt/ vat.ins