Папа Франциск: дали се отдалечаваме от Бог, за да следваме идолите?

Нека не преследваме фантазиите и фалшивите идоли, само Бог ни обича като баща и ни очаква винаги. Това подчерта папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана, който призова присъстващите да се запитат „дали се отдалечаваме от Господ, за да следваме идолите и светската суета“.

За проповедта си папата почерпи вдъхновение от първото четиво предложено от литургията, в което се открояват „мечтите и разочарованията на Бог заради, изневерите на своя народ“ (Изх. 32, 7-14). Но от библейския текст се долавя и любовта, която Господ изпитва към своя народ, въпреки всичко. Папата припомни случката със златния телец, който народът на Израил си изгражда, защото „няма търпение само четиридесет дни да чака Бог. Така народът забравя за Онзи, който го спаси и поражда разочарование у Бог“, каза папата.

„Забравихте вечния Бог, който ви храни“, посочва от своя страна пророк Варух (4, 8). За тази забрава от страна на хората се говори и в Евангелието, например в епизода с онзи човек, който „засажда една лоза, а след това фалира, защото работниците искат да си я присвоят“, припомни папата. „В човешкото сърце винаги съществува това неспокойство! Не е удовлетворено от Бог, от преданата любов. Човешкото сърце винаги е склонно към изневяра. Това е изкушението!“.

Затова - каза папата - „всеки ден сме призовани да тръгнем отново по пътя, за да не се подхлъзнем бавно към идолите, към фантазиите, към светската суета, към изневярата. Трябва да се запитаме, дали Бог е разочарован от нас. Запитайте се – каза той – „дали Бог плаче за мен?“.

Ако е разочарован, това е така, защото „ние търсим другаде любовта и благоденствието и отхвърляме Неговата любов“. Става въпрос – каза папата – „да направим един малък изпит на съвестта, който е много подходящ за това постно време“. „Но ще бъдем изненадани – завърши папата – защото ще разберем, че Бог винаги ни очаква, както бащата очаква блудния син, който вижда да се завръща от далеч, защото го очакваше“.

svt/ rv