Папата: университетът е диалог в различието

Четири са думите, които папа Франциск остави в наследство на студентите от Третия римски университет, „най-младия“ държавен университет в италианската столица, при своята първа визита в него. Четири термина, всеки един от който заключва в себе си един начин на живот, не само за християнина, но и за всяко човешко същество, което възнамерява да се ангажира за подобряването на нашето съществувание в света. Първата дума е диалог, за да се спре всяка форма на насилие. Но също единството в различието, конкретността в икономическите, социални и културни решения и накрая интеграцията, която премахва страха и, която е първото решение на въпроса с мигрантите.

В изцяло импровизираното, но конкретно слово, с което отговори на въпросите зададени му от студентите, папата цитира Чарли Чаплин, теорията за гравитацията и социологът Бауман, теоретик на така нареченото „втечнено общество“.  Папата се спря и на „третата световна война“, която според него се ражда от неспособността да се вслушваме, от насилствения език на политиката, от липсата на диалог“. Ето защо, „университетът – каза папата – е призован да насърчава диалога между различните реалности в света“:

„Насилието е процес, който ни прави все по-анонимни: заличава ти името. Анонимни едни спрямо други. Заличава ти името и нашите взаимоотношения стават малко безименни: да, този човек е пред мен, има име, но аз го поздравявам, все едно, че е предмет. И това, което ние виждаме тук, се разраства и става световно насилие. Никой днес не може да отрече, че сме във война, и това е трета световна война на части. Трябва да снижим малко тона, трябва по-малко да говорим и повече да слушаме“.

Папата отбеляза, че в свят, в който и „политиката е понижила много нивото си“, изгубвайки „смисъла на социалната конструкция, на социалното съжителство“, първото лекарство срещу всяко насилие е сърцето, „което умее да приема“, чрез диалог, който сближава, чрез вслушване в другия:

„Търпението на диалога. И там, където няма диалог, има насилие. Говорих за война: вярно, ние сме във война. Но войните не започват там: започват в сърцето ти, нали? В нашето сърце. Когато не съм способен да приемам другите, да уважавам другите, да разговарям с другите: там започва войната“.

Университетът – подчерта папа Бергольо – е „място, където може да се диалогира, където има място за всички, за всеки със своя личен начин на мислене. Другите места, където това не съществува, не могат да бъдат поставени на същото ниво“:

„Елитните университети, които по принцип са така наречените идеологически университети където онова на което те учат е насочено в тази линия и те подготвят да бъдеш защитник на тази идеология, не са университети. Където няма диалог, конфронтация, където не се вслушваш в другия, където не се зачита мисленето на другия, където няма приятелство, радост, спорт, това не е университет“.

Ето защо призива на папа Франциск е да се търси винаги единството, което – подчерта той – е „напълно различно от уеднаквяването. За да се изгради, единството се нуждае от различието, защото голямата заплаха днес – на световно ниво – е да си представяме глобализацията като уеднаквяване. Моделът, който трябва да се следва е този на геометричната фигура на полихидрона, (геометрично тяло, ограничено от множество полигони, където всеки ръб принадлежи на два, или повече полигона):

„Съществуват една полихидронна глобализация, където всеки човек, всяка раса, страна и култура запазва своята идентичност. Това е единството в различието, към което трябва да се стреми глобализацията“, каза папата.

Папа Франциск посочи, че и в комуникацията понастоящем има една известна „ускореност“. Папата споменава термина „ускорение“, за да изтъкне геометричната прогресия в смисъл на ускорена скорост, която днес може да се приложи към света на комуникацията:

„Редица пъти една твърде ускорена, твърде повърхностна комуникация, може да стане втечнена, без устойчивост и това е една от опасностите на сегашното общество: терминът „втечнено общество“ не е мой, отдавна го е казал Бауман – втечняване,  без устойчивост. Драмата на това „втечняване“, което характеризира и икономиката, която не предоставя „устойчива работна заетост“ за нашите младежи:

„Тази втечнена икономика премахва устойчивия труд и културата на труда, тъй като няма работа и младите хора не знаят какво да правят“.

Папа Бергольо изтъкна, че те биват експлоатирани, изпадат в различни зависимости, мислят за самоубийство или се присъединяват към „терористични групи“. Затова Папата повтори, че е необходима устойчива икономика в свят, какъвто е Европа.

Миграциите – подчерта папата – „не са опасност, а постоянно растящо предизвикателство“. Светият отец припомни визитата си на остров Лесбос, където – сподели той – „страдах много“. Папата разказа за Нур, сирийското момиче, задало му един от въпросите, което пристига в Италия със своето семейство и за една друга малка група бежанци на борда на папския самолет при завръщането от гръцкия остров. Папата насочи вниманието на присъстващите именно на всички онези, бягащи от Африка и Близкия Изток:

„Те бягат от войната или от глада. Но какво е идеалното решение на тези проблеми? Да няма повече война, да няма повече глад, да има мир и да се инвестира в онези страни, за да могат хората да работят и да си изкарват прехраната“.

Оттук призива на папа Франциск „да не се експлоатира“, отправен към властимащите на земята, но и към трафикантите на мигранти, които чрез „препълнените шлепове с бежанци, превръщат Средиземно море в гробище“.

Папа Франциск представи и съвети, за приемането на мигрантите. „Първо, те са братя и сестри, те са мъже и жени като нас. Второ, всяка страна трябва да знае какъв е точния брой мигранти, които може да приеме. Разбира се, ако няма възможност не може да приеме, но всички могат да го направят. Но освен приема е нужна и интеграцията, която включва научаване на местния език, намиране на работа и жилище“.

Това е смисълът на „отворените врати“, поясни Папата:

„Те носят култура, която е богатство за нас. Но те също трябва да приемат нашата култура и да стане обмен на култури. Уважение. То премахва страха. Да, има страх, но страхът не е само от мигрантите: престъпниците, за които четем по вестниците, в новините, те са тукашни, или са имигранти: има от всичко, нали? Но важното е да се интегрира“.

Светият Отец отбеляза, че „когато има прием, придружаване и интегриране, няма опасност от имигрантите. Възприема се една култура и се предлага друга“.

svt / man / rv