Светият престол с харта за здравните работници

Абортът, евтаназията, ваксинациите, изкуственото оплождане и евгениката, са някои от въпросите, засегнати в новата харта за здравните работници. Текстът, е актуализация на първото издание, публикувано през 1995 и редактиран от същия Папски съвет за здравните работници, който от 1 януари, стана част от новото ватиканско ведомство за цялостно човешко развитие. Хартата бе представена в пресцентъра на Светия престол по повод на „Световния ден на болните“ от архиепископ Жан-Мари Мупендавату, главен секретар на ведомството и бивш секретар на Папския съвет за здравните работници и от професор Антонио Джоакино Спаньоло, директор на „Института по биоетика“ към Факултета по медицина към университета "Sacro Cuore" в Рим. На представянето, кард Питър Апиа Търксон, префект на ватиканското ведомство за цялостното човешко развитие, определи новия документ като „морално-богословски-медицински наръчник“.

Текстът е разделен в в три секции, посветени на "Раждането", "Живота" и "Смъртта". Позициите на учителната власт на Църквата, потвърдени в техните общи принципи, са актуализирани, „в светлината на постиженията на биомедицинските изследвания и новите социално-здравни реалности“, обясни Антонио Спаньоло. Взети са предвид последните научни изследвания и напредъка в човешкото здравеопазване, като например замразяването на тъкан от яйчника, считано за „морално приемлив подход в лечението на рак“.

В документа се потвърждава „традиционната позиция на Църквата относно аборта“ или доброволното прекъсване на бременността, която е в защитата на живота от момента на зачатието и се заклеймява предимплантационната генетична диагностика като израз на евгеничен манталитет, легитимиращ селективния аборт с цел предотвратяване раждането на деца с различни заболявания, както и експериментите с малолетни и възрастни, неспособни да взимат решение. Всички те противоречат на достойнство на ембриона и на създаването на потомство и поради това „морално неприемливи“ се считат процесите на „човешката прокреация в лабораторни условия“.

Добре определени са критериите за лечение на безплодието и позоваването на естествени методи „не само за регулиране на плодовитостта, но и методите за постигане на бременност“. Голямо внимание се обръща „на въпроса за превенцията и ваксините“ и на въпроса за „гарантирания достъп до медикаменти“.

По въпроса за края на живота, Спаньоло подчерта необходимостта „да се зачита болният в крайната фаза от живота му, като се изключат, както ускоряването на смъртта с евтаназия, така и отлагането и с безсмислено терапевтично упорството“. Що се отнася до „изкуственото хидриране и хранене“ на организма, те се считат за „основна грижа, дължима на умиращите, доколкото третирането не е прекалено обременяващо или безполезно за болния и тяхното неоправдано спиране означава истински акт на евтаназия“.

Потвърждава се също „етиката на дълбоката палиативна седация в етапите водещи до смърттта, изпълнена в съответствие с коректните етични протоколи и под непрекъснато наблюдение на специалисти“. Що се отнася до личната воля за живот”, Спаньоло подчерта, че „разумната воля и законните интереси на пациента трябва винаги да бъдат спазвани, но лекарят също не е просто изпълнител, той запазва правото и задължението си да отказва да изпълни воли в разрез със собствената му съвест“.

Хартата е ръководство насочено не само към лекари, медицински сестри и санитари, но също към биолози, фармацевти, администратори и законодатели в областта на здравеопазването, които желаят да работят „в хармония с ученията на Христос и на Църквата“.

bp/ rv