Международната конференция във Ватикана насърчи етичното донорство

В съвместна декларация, участниците в Срещата на високо равнище, състояла се на 7 и 8 февруари във Ватикана и посветена на трафика на човешки органи и трансплантационния туризъм, организирана от Папската академия на науките, призовават религиозните лидери да „насърчават етичното донорство на човешки органи и осъжда трафика на хора, имащи за цел тяхното събиране“. Текстът, одобрен от конференцията, на която присъстваха и двама китайски участници, представители на страната, която в миналото бе обвинена в събиране на органи от телата на осъдени на смърт затворници, посочва в първата си точка, че всички страни трябва да признаят за престъпление трафика на органи“, включително използването на органи от телата на екзекутирани затворници“.

Ректорът на Папската академия, чието седалище се намира във Ватиканските градини, в интервю за Радио Ватикана, още преди края на конференцията, подчерта, че срещата на върха ясно показва, че „в страните с добре организирана болнична система, с квалифицирани лекари и, където се улеснява даряването на органи, на практика няма трафик, защото има наличност. Докато в страни, където няма добри лекари и болнична система или институциите за грижа за болните и обществото като цяло, не са запознати с възможността за даряване на органи, естествено трафикът съществува, и хората от които се събират органи често биват третирани като роби. Следователно - посочи той – „общата препоръка е, религиозните общности и религиозните лидери да насърчават донорството на органи, запознавайки хората с възможността да оставят в писмена форма желанието да дарят телесните си органи. В същото време те са призовавани да бъдат особено критични относно трафика на органи“.

Заключителната декларация, завършва със списък от 11 препоръки, адресирани „до националните, регионалните и общинските власти, министерствата на здравеопазването, съдебните власти, лидерите на основните религии, професионалните медицински организации, както и до широката публика“. В първата точка, конференцията призовава „всички нации и всички култури да признаят трафика на хора, чиято цел е събиране на органи и трафика на органи като престъпление, което трябва да бъда осъдено в световен мащаб и преследвано от закона на национално и международно ниво“. Втората препоръка, адресирана специално към религиозните лидери, е да насърчават „етичното донорство и да осъждат трафика на хора, чиято цел е събирането на органи и трафика на органи“.

Декларацията призовава също страните превантивно да намалят нуждата от незаконно търсене на органи посредством правна и етична система на дарения, установяване на превантивна правна рамка и борба с трафика на органи и създаване на трансплантационни регистри, за улесняване на разобличаването на подозрителни случаи. Освен това, участниците в срещата насърчават лекарите и здравните организации, да следят дали донорите и получателите на дарения действат по етичен начин и да осведомяват обществеността по въпросите за трафика с органи. Накрая декларацията призовава отговорните органи да разследват всички подозрителни случаи и благотворителните застрахователи да не покриват разходи за трансплантации, предполагащи трафик на органи. Срещата на върха във Ватикана настоява Световната здравна организация, Съветът на Европа, агенциите на ООН и други свързани международни организации да си сътрудничат в събирането на информация за трафика с органи и за престъпните мрежи, които го поддържат.

Ватиканският документ припомня предишните срещи, проведени във Ватикана и посветени на трафика на хора и „съвременното робство“, директивите следвани под егидата на папа Франциск и признава положителната роля на медиите за разкриването на криминални случаи на трафик на органи, както и на напредъка, постигнат в света след подписването на декларацията от Истанбул. Но въпреки тези постижения – подчертава накрая документът - „в света остават редица дестинации за трансплантанционен туризъм, където не съществува или не се прилага подходящо законодателство за ограничаване на тези престъпления, както и липсва защита на бедните и уязвимите. Тези практики продължават да съществуват, защото някои държави не успяват да отговорят на нуждите за трансплантация на органи на своите граждани".

bp/ rv