Киното разказва за християнското мъченичество

Историите за християнските мъченичества и преследвания често привличат вниманието на киното, въпреки тяхната сложност и многостранност. Най-новата значителна кинотворба на тази тема ще се появи в италианските кина на 12 януари под заглавието "Silence" на режисьора Мартин Скорсизе, посветен на японските мъченици от седемнадесети век.

Да се говори за християнското мъченичество означава  да се говори за любовта, а не за героизъм, за силната любов, която е готова да се жертва. Един от последните филми посветен на преследванията, впечатлил света през 2010 г. е "Божиите хора", разказващ за монасите траписти от Тибирин, в Алжир. Живот, изживян в дълбока хармония с местното мюсюлманско население, нарушен от появата на фундаментализма. Филмът е особено актуален и днес, защото говори за убийството на тези изключителни монаси в Алжир, успели да изградят мост на диалог с исляма, който са познавали в дълбочина. Но филмът е преди всичко акт на любов и мир, защото, както припомня папа Франциск, няма насилие в религията: човекът е този, който понякога замърсява смисъла на религията ".

Има и филми, където централно място заема историята на мъченика, като този, за живота на св. Тереза ​​Благословена на Кръста или Едит Щайн. "Седмата стая", филм от 1994 г., разказва нейната история: философ, ученичка на Хусерл, еврейка, приела християнството. Става след това кармелитка и накрая убита в газовите камери на Освиенцим. Нейната история е разказана чрез мислите ѝ и чрез нейния духовен живот: седемте стаи, са тези, през които душата преминава, за да се влее в Божията любов, взети от Св. Тереза ​​от Авила. Така че, това е един почти мистичен филм, който има за фон драмата, с която е белязана най-новата история на Европа. Каква е силата на този филм за мъченичеството?

Филмът "Седмата стая", от 1994 г., на Марта Месарош, е важен документ, който разказва историята на Едит Щайн, но в същото време е портрет на един живот, посветен на другите, на християнин – оставил се в прегръдката на Отца чрез това мъчително пътуване. Преминавайки през седемте стаи е много интересна ролята на прага: всеки път, когато Едит прави нова стъпка, някаква промяна в живота – тя е на прага на дома – напускане на университета, на вратата на Кармил, вагонът, който я отвежда към Освиенцим – това са все врати, които се затварят зад Едит, за да се подчертае прехода към последния момент, когато тя се отправя към газовата камера и онази ослепителна светлина. В един момент тя казва: "Страх ме е, мамо". Тя отправя зов към майка си – толкова мила за нея фигура, от която тя първоначално се откъсва, отказвайки се от еврейската си принадлежност. Това е прегръдката на помирение. Това е един много ярък филм, който, както казва Монс. Дарио Едоардо Виганò e един вид притча, която напомня фигурата на Христос.

 Да не забравяме и филма на Зануси за мъченика Свети Максимилиан Колбе: "Живот за живота. Максимилиан Колбе" това е една от творбите, която ще бъде показана през 2017 г. от Tv2000, медията на Конференцията на италианските епископи.  Посоката, поета от Паоло Руфини цели в новата програма на ватиканската медия да бъде увеличен броят на филмите със социална насоченост и с църковните личности, работили усилено за разпространението на Евангелието. "Божиите хора" и "Забраненият Бог" ще бъдат важен увод през новата година, заедно с филмите за "Mария Горети", "Кристиада" и "За любовта на моя народ" посветен на живота на Дон Пепе Диана...

Има филми, които подчертават социалната ангажираност: любовта към Бога и желанията за свобода, неразривно преплетени в защита на най-слабите, като работниците от Солидарност в живота на полския свещеник и мъченик Иержи Попиелуско, или децата от Бранкачо, които трябва да бъдат изтръгнати от ръцете на мафията с помощта на  Блажения Дон Пино Пулизи, а също и бедните селяни потискани от военната диктатура в Ел Салвадор, защитавани от Блажения епископ Оскар Ромеро. Дори и в тези истории със социален характер се подчертава централното място на Бог като източник в извършването на онези християнски дела.

В цитираните произведения главната фигура е един свещеник, който предлага собствения си живот и плът на бедните, на последните, на отхвърлените. Цитиран е свещеникът Попиелушко, който застава близо до отхвърлените работници на Солидарност. В своите писания той многократно заявява: "Боря се със злото, а не с жертвите на злото", защото помни думите на  Исус да се молим за враговете си. Отец Пино Пулизи във филма на Роберто Фаенца филм "В светлината на слънцето" от 2004 г., с участието на Лука Дзингарети разказва притчата за този свещеник, който попада в Бранкачо, за да отскубне децата от мафията и да им даде надежда. Последният  портрет е този на епископа Оскар Ромеро.

В някои филми се разказва за преследванията, носещи силния антиклерикален отпечатък на двадесети век, като "Забраненият Бог" за 51  мъченици, убити по време на Испанската гражданска война. Силен е интересът на киното и към фигури като св. Жана д'Арк. Достатъчно е да си спомним за Девата от Орлиънс, главна действаща героиня в най-малко 6 игрални филма. Широката публика е завладяна най-вече от филми от миналото, които разказват първите гонения в Римската империя, въпреки различната им чувствителност, като филма Quo Vadis, от 1951. Между тях са и документални филми, като този за Шарл дьо Фуко и малките братя на Лиляна Кавани или последният филм на Рикардо Бичики „Насара” за клането на християните в Близкия изток. Седмото изкуство не прескача дори някои неудобни теми. Напротив, то продължава да се пита  за пролятата невинна кръв на  мъчениците, където, както казва папа Франциск, "насилието се побеждава чрез любов, а смъртта чрез живота."

ven/ rv