Папата: богопосветеният живот трябва да запази своята пророческа мисия

Необходимо е да се преборим с „логиката на светския дух и културата на временното“. Това подчерта папа Франциск на аудиенцията с участниците в Пленарната асамблея на Конгрегацията за институтите за богопосветен живот и общностите за апостолски живот. В словото си папа Франциск се спря на „кризата при богопосветените звания“, като подчерта, че тя се изразява не само в ефективното намаляване на посвещаванията, но също и във високия процент на напусналите богопосветения живот. Този феномен поставя въпроса за „предаността“ и не се помества вече единствено в рамките на контекста на „епоха на промени“, а в контекста на „промяна на епохата“. Именно „предаността към званието“ е избраната тема за асамблеята, която – подчерта папата – „е една много важна тема в момент в който тази „преданост“ е пред изпитание, както показват също статистиките“.

Културата на "временното" и релативизма заплашват предаността към Евангелието

„Изправени сме пред един „кръвоизлив“, който отслабва богопосветения живот и самия живот на Църквата“, прибави папата, който откри, че напускането от страна на богопосветените „обезпокоява много Църквата“ и поражда въпроса „какво се е случило“. Преди всичко – каза папата – „съществуват фактори, които влияят особено много на предаността, в тази, която можем да наречем промяна на епохата“.

„Живеем потопени в така наречената култура на временното, която ни прави роби на модните течения. Тази култура поражда необходимостта винаги да имаме „странични вратички“, отворени за други възможности, подхранва консуматорството и забравя за красотата на обикновения и аскетичен живот, като неведнъж предизвиква огромна екзистенциална празнота. Разпространен е също един силен практически релативизъм, според който всичко е преценявано според една самореализация, често чужда на Евангелските ценности“.

Младите да бъдат „заразени“ с радостта на Евангелието, а не с успеха

„Живеем – продължи папата – в едно общество, където икономическите правила заместват моралните, диктуват и налагат свои референтни системи за сметка на ценностите на живота“. Едно общество „в което диктатурата на парите и печалбата, защитава едно виждане за живота, където онзи, който не носи печалба е изхвърлен“. В тази ситуация „ясно се откроява, че човек трябва първо да позволи да бъде евангелизиран, за да може след това самия той да евангелизира, каза папата, който насочи вниманието към „света на младежите“, един сложен свят, но същевременно богат и предизвикателен:

„Съществуват прекрасни младежи, които не са малко. Но също сред тези младежи има много жертви на логиката на света, която може да се обобщи така: търсене на успеха на всяка цена, на лесните пари и удоволствия. Тази логика съблазнява много младежи. Ето защо, нашия ангажимент не може да бъде друг освен да бъдем близо до тях, за да ги заразим с радостта от Евангелието и принадлежността към Христос. Ако искаме да не изгубим младите хора, трябва да евангелизираме тази култура“.

Богопосветеният живот трябва да запази своята пророческа мисия

Папата посочи и третия фактор, влияещ за „отлива“ на звания, но който този път е поместен в „лоното на самия богопосветен живот, където до толкова много святост не липсват и ситуации на отрицателно свидетелство, които пречат на предаността“. Сред тези ситуации папата посочи „рутината, умората, тежестта от управлението на структурите, вътрешните разделения, търсенето на власт, светския начин на управление на институтите, авторитаризма от страна на настоятелите“:

„Ако богопосветения живот иска да запази своята пророческа мисия и обаяние, продължавайки да бъде школа на преданост за близки и далечни (Еф 2,17), трябва да поддържа свежестта и новостта на централното място на Исус, привлекателността на духовността и силата на мисията, да покаже красотата да се следва Христос и да излъчва надежда и радост“.

Поглед постоянно насочен към Господ

„Когато няма надежда – прибави, импровизирайки папата – няма радост“. Ето защо папата подчерта, че е нужно „да се полагат особени грижи за братския живот в общността. Този живот се подхранва с колективната молитва и активното участие в тайнствата; с милосърдието към братя и сестрата, които грешат; със споделянето на отговорностите“. Всичко това – подчерта папата – „трябва да бъде придружено от красноречиво и радостно свидетелство на обикновения живот до бедните и от една мисия, която дава предимство на екзистенциалните периферии. Необходимо е също да се защитаваме от модите и културата на временното, като продължаваме да вървим крепки във вярата“:

„Това изисква нашия поглед да е постоянно отправен към Господ, като внимаваме винаги да вървим според логиката на Евангелието и да не се подаваме на светските критерии“.

Важността от придружаването, което не поражда зависимости

В последната част от своето слово папата постави акцент на важността от придружаването. „Необходимо е – предупреди той – богопосветения живот да инвестира в подготовката на квалифицирани придружители за това служение. Това придружаване не трябва да поражда зависимости, а да помогне в преценката, която не се отнася единствено в избора между доброто и лошото, а между доброто и по-доброто, между онова, което е добро и онова, което отвежда до отъждествяването с Христос“.

svt/ rv