Приносът на папите за диалога между католици и евреи

„Приятелството между католици и евреи е постоянно, а всеки един от последните папи му придава свой нюанс, според собствените характеристики: Йоан Павел II с големите жестове и медийно внимание; Бенедикт XVI със силата на словото и дълбочината на богословската мисъл и Франциск със своята човечност и близост към  всеки". Това заявява секретаря на Ватиканската комисия за отношенията между католици и евреи Норман Хофман по повод Деня на католическо-еврейския диалог, който се отбелязва на 17 януари.

„Този Ден е подходящ повод за християните  да си спомнят с благодарност за еврейските корени на своята вяра, както и да засилят съзнанието и чувствителността към диалога с юдаизма“, пише Хофман на страниците а ватиканския официоз „Осерваторе Романо“.  За него всеки понтификат е важен с ориентировъчните си линии към този диалог. „Трябва да се признае заслугата на Йоан Павел II за  окончателното стопяване на ледовете в еврейско-католическия диалог и неговите незабравими жестове на приятелство към евреите. Разбира се, първите стъпки бяха направени от папа Павел VI, но само с Йоан Павел II започна да се разбира важността от ангажимента на Католическата църква към юдаизма“.

Още през първата година на своя понтификат (7 юни 1979) посети концентрационния лагер Освиенцим и се помоли за жертвите на Холокоста. Изпълнено с дълбок символичен смисъл бе посещението му в синаногата в Рим (13 април 1986), а прегръдката му с равина Елио Тоаф обиколи света. За първи път един папа официално посети синагога, за да засвидетелства пред целия свят уважението си към братята евреи. Подобен жест извършва през декември  1993  с признаването на дипломатически статут на Израел от страна на Светия престол, а на следващата година бе извърешна и размяната на посланици. Неазбравима е историческата му визита в Ерусалим (26 март 2000) и молитвата, която постави между камъните на Стената на плача. Редовните посещения на групи и лидери от еврейския свят във Ватикана поставиха основите на бъдещия католическо-еврейския диалог.

По същия начин – продължава секретаря на Ватиканската комисия за отношенията между католици и евреи – Бенедикт XVI решително продължи линията на своя предшественик към юдаизма, като преминава теоретичното ниво и насочва диалога към конкретност. Докато Йоан Павел II има засилена чувствителност към символиката,  Бенедикт XVI акцентира върху силата на думите и смирението при срещата. През своя понтификат се среща с многобройни еврейски делегации, както във Ватикана така и при своите апостолически пътувания. Той също посещава концентрационния лагер Освиенцим (28 май 2006), а при посещението си в Израел през 2009 посети Стената на плача, срещна се с главния равин на Ерусалим и се помоли пред мемориала на жертвите на Холокоста в Яд Вашем. През 2010 бе приет от еврейската общност в Рим. Първата си официална визита в синагога извърши в Кьолн 19 август 2005 по време на Световния младежки ден, а след това и в Ню Йорк (18 април 2008) когато поздрави членовете на Park East Synagogue.

Настоящият папа Франциск, „още като архиепископ на Буенос Айрес направи много за насърчаването на католическо-еврейския диалог“, припомня Хофман. Още от началото на неговия понтификат може да се види, че новия пастир диалогира без резерви с представители на еврейските общности с цел да задълбочи и ускори взаимното приятелство“. На първия ден от новия си понтификат изпрати послание до еврейската общност в Рим с което потвърди желанието „диалога да продължи с обновено сътрудничество и в полза на целия свят, в хармония с желанието на Твореца“. При посещението си в Израел (26 май 2014) се помоли пред Стената на плача, срещна се с двамата главни равини в Израел и отдаде почит на жертвите на Холокоста в Яд Вашем. На 17 януари 2016 посети синагогата в Рим, припомняйки че „всички принадлежим към голямото семейство на Бога“, а „в съвременния секуларизиран свят християни и евреи са призвани да разнясят Бог на всички хора“. По повод Световния младежки ден в Краков също посети концентрационния лагер Освиенцим (26 юни 2016), но не произнесе слово, а предпочете да остане в мълчалива молитва  за жертвите. За папа Франциск, молитвата остава център на неговия понтификат и двигател за всяка негова дейност.

dg/ oss.rom