Папата: истинският християнин е смел и изпълнен с надежда

Бъдете смели християни, закотвени в надеждата и способни да понасят мрачните моменти. Това бе силният призив на папа Франциск на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана, който предупреди, че „мързеливите християни са неподвижни и за тях Църквата е като един паркинг“.

„Смелият живот е този на християнина“, каза папа Франциск в проповедта си, спирайки се на откъса от първото литургично четиво от Посланието до евреите (6, 10-20). „Усърдието, смелостта да се върви напред трябва да бъде нашето поведение пред живота, като онези, които тренират, за да победят. Но Посланието до евреите говори и за „ленивостта, мързела, който е противоположен на смелостта“, каза папата:

„Мързеливите християни са онези християни, които нямат желанието да вървят напред, християните, които не се борят, за да променят нещата. Те са мързеливи, паркирани християни: намерили са в Църквата един удобен паркинг. Когато казвам християни имам предвид миряни, свещеници, епископи… всички. Има много паркирани християни! За тях Църквата е като паркинг, който пази живота и вървят напред само чрез всички възможни гаранции. Тези християни са неподвижни и ме подтикват да си спомня едно нещо, което ни казваха нашите баби и дядовци, когато бяхме деца: „Внимавай с неподвижната вода, онази, която не тече, защото е първата, която се корумпира“-

Онова, което прави християните смели е надеждата, докато „мързеливите християни“ нямат надежда, те са „в пенсия“, каза папата. „Хубаво е да излезеш в пенсия след дълги години работа, но – предупреди папа Франциск – да прекараш целия си живот в пенсия е много лошо!. Ето защо, надеждата е котвата, за която трябва да се хванем здраво, за да се борим в трудните моменти от живота“.

„Това е днешното послание: надеждата, онази надежда, която не разочарова, която гледа напред. Авторът на Посланието до евреите посочва, че тази надежда е като „непоклатима и здрава котва“ за нашия живот. Надеждата е котвата, която хвърлихме и за чието въже сме хванати здраво, за да стигнем до крайната цел. Това е нашата надежда, която борба. Във всекидневната борба, надеждата е добродетел, която отваря хоризонта. „Да, отче, - някой може да възрази – но има лоши моменти, където всичко изглежда мрачно, какво трябва да правя?“. Хвани се здраво за въжето и понасяй“.

„На никого от нас живота не е подарен“, отбеляза папата. Ето защо, трябва да бъдем смели, за да вървим напред и да понасяме. „Смелите християни, много пъти грешат, всички грешим“, каза папата. „Греши онзи, който върви напред, докато онзи, който е неподвижен изглежда сякаш не греши. Когато не можем да вървим напред, защото навсякъде около мен е мрак, трябва да търпим, да постоянстваме“. Ето защо, трябва да се запитаме – призова накрая папата – дали сме затворени християни или с отворени пред нас хоризонти и дали в мрачните моменти сме способни да понасяме със съзнанието, че надеждата никога не разочарова, защото съм сигурен, че Бог не разочарова“:

„Нека се запитаме: какъв е моя живот на вярата? Дали е живот с хоризонти, с надежда, със смелостта да вървя напред или е един хладък живот, който дори не може да понася лошите моменти? Нека Господ ни дари благодатта, както поискахме в молитвата в началото на литургията, да преодолеем нашите егоизми, защото неподвижните християни са егоисти. Гледайки единствено себе си те не са способни да вдигнат главата си, за да видят Бог. Нека Господ ни дари тази благодат“.

svt/ rv