Папата разказва своите международни пътувания в книга

 „На път“, така е озаглавена новата книга на ватиканиста от италианския всекидневник „Ла стампа“ и координатор на сайта Vatican Insider Андрея Торниели, която разказва международните пътувания на папа Франциск.  Книгата, с обем 348 стр. на издателството Piemme (18 евро),  излиза по италианските книжарници на 10 януари.  Книгата започва с дълго интервю в която папа Бергольо говори за  посещението си на о.Лампедуза, в Бразилия, Светата Земя, Азия, Латинска Америка, Куба и САЩ, отварянето на Светата врата в Африка, но също и за изненадващото посещение на о.Лесбос и в бежанските лагери, както и за кратката визити в Тирана и Сараево.

Първата визита, извън програмата

«Откровено казано, никога не ми е харесвало да пътувам много», споделя папата в интервюто. «Винаги ми е тежало да бъда далеч от своя диоцез, който за нас епископите е  нашата съпруга». Франциск разказва за първото си пътуване на о.Лампедуза, което не е програмирано и в което няма официални покани: «Почувствах дълга да отида, новините за загиналите мигранти в морето деца, жeни и младежи силно ме развълнуваха. Беше важно да отида там. Видях сързераздирателни сцени, спасяване на оцелели, благородни свидетелства и приема на местните жители».

Пътувам, за да сея семето на надеждата

Папа Франциск споделя, че след пътуването за Световната младежа среща в Рио де Жанейро, програмирано предварително преди да бъде избран за папа, е отговорил положително на последвалите покани. «Сега чувствам, че трябва да пътувам, да посещавам Църкви и да сея семената на надеждата». «Пътуванията са тежки, но засега мога да кажа, че се справям. Може би тежат повече психологически, отколкото физически. Въпреки всичко, те съдържат едно неимоверно голямо богатство от лица, свидетелства, картини и преживявания. Богатство, за което мога да кажа, че не е напразно».

Когато папите пътуват носят страдащия Исус

Папа Франциск говори за ентусиазма на хората, които среща при своите пътувания. Припомняйки своя предшественик Павел VI, коменира, че „ папата винаги трябва да има съзнанието, че носи Исус, свидетелства Исус и неговата близост, съпричастие и нежност на всички твари, особено на страдащите“.  Папа Бергольо припомня някои незабравими моменти от своите пътувания: „Ентусиазмът на младежите в Рио де Жанейро, които искаха да ме издърпат от папамобила. Спомням си  стичащите се хора към светилището в Маду, в Шри Ланка, където видях християни, мюсюлмани и индуисти – място в което поклонниците се чувстват като членове на едно семейство. Също така и приема във Филипините и особено в Таклобан, въпреки поройния дъжд“.

По-малко внимание към Европа?

Сред многобройните международни пътувания на папа Франциск все още липсва страна от Европейския съюз. „Единствената страна, която посетих  бе остров Лесбос в Гърция, където останах пет часа, за да се срещна с бежанците заедно с моите събратя Вселенския патриарх Вартоломей и архиепископа на Атина Йероним“, посочва папа Бергольо. „Посетих също Европейския парламент и Съвета на Европа в Страсбург, но това бе по-скоро институционално посещение, а не в една страна. Все пак, посетих страни, които не са в ЕС, като Албания и Босна и Херцеговина. Предпочитам страни в които мога да дам своята малка помощ и насърча онези, които въпреки трудностите и конфликтите полагат усилия за мира и единението“. „Това не означава по-малко внимание към Европа, която насърчавам при подходящи случаи да преоктрие и приложи на практика своите автентични корени и ценности. Убеден съм, че бюрокрацията или средствата на висшите финансови институции няма да ни спасят от актуалната криза и да разрешат проблемите с емиграцията, която за европейските страни е най-спешния проблем след Втората световна война“.

Не приемам бариерите между мен и хората

Папата отговаря и на въпроса за сигурността при неговите международни визити: „Още в началото на своя понтификат казах, че ще пътувам само ако ми бъде дадена възможност да контактувам с хората. Изразявам благодарност към ватиканската жандармерия и швейцарската гвардия, че се приспособиха към моя стил. Не мога да се движа  в блиндирани коли или с папамобил с бронирани стъкла“. „Епископът е пастир и баща, не може да има бариера между него и хората. Трябва да се доверявам и поверявам със съзнанието за опасностите, но не се страхувам за мен. Винаги съществува опасността за неочакван жест от страна на някой неуравновесен. Но Господ винаги присъства!“.

dg¨rv