2017-01-06 15:04:00

Папата на Богоявление: култът към себе си пречи да се отворим за Бог


Тримата мъдреци, почувствали носталгията по Бог, са видели звездата, „защото са били на път“; те са противопоставени на цар Ирод, затворен в създадения култ към самия себе си и в „победата на всяка цена“. В проповедта си по време на тържествената литургия за празника Богоявление, Папа Франциск се базира на тези два противоположни образа. Светият Отец посочи, че най-трудното по пътя на Мъдреците е било да се открие, че Царят, който трябва да се обожава, не подчинява, нито унижава, а прощава. Но затова трябва да имаме отворено сърце, а не сковано като това на цар Ирод.

Размишлението на Папа Франциск, придружено от хора „Капела Систина“ във Ватиканската базилика, бе въз основа на двата жеста на Мъдреците от Изтока, според евангелието на Матей: „видяхме и се поклонихме“.

Тримата Мъдреци виждат звездата, защото са тръгнали на път от носталгия по Бог

Папата поясни, че Мъдреците „не са тръгнали на път, защото са видели звездата, а тръгвайки на път, те виждат звездата“, тоест те са имали отворено за света сърце:

„Можели са да видят онова, което небето е показвало, защото са били тласкани от вътрешното им желание: били са отворени към новото. По този начин Влъхвите олицетворяват вярващия човек, който изпитва носталгия по Бог; онзи, който чувства липсата на своя дом, на небесната родина. Те отразяват образа на всички хора, които през живота си не са позволили сърцето им да стане безчувствено“.  

Носталгията по Бог, противопоставена на детерминизма и фалшивите пророци

Папа Бергольо поясни, че „свещената носталгия по Бог е тази, която „ни позволява да държим отворени очите си пред опитите да се омаловажи и направи беден живота ни“, тя е „вярващата памет, която се бунтува срещу многото фалшиви пророци“:

„Носталгията по Бог ни изважда от нашите детерминистични рамки, онези, които ни карат да мислим, че нищо не може да се промени. Тъгата по Бог е поведението, което разбива  скучния конформизъм и ни кара да се заемем с онази промяна, към която се стремим и от която се нуждаем.  Носталгията по Бог се корени в миналото, но не спира: тя е в търсене на бъдещето“.

Вярващият в търсене на Бог, като търсещият милостиня по граничните пропускателни пунктове

Папата изтъкна, че „носталгичният“ вярващ, „тласкан от вярата си, отива да търси Бог, като Мъдреците от Изтока, в най-потайните  места на историята, защото в сърцето си той знае, че там го очаква Бог“:

„Отива в покрайнините, по границите, по местата, които не са евангелизирани, за да може да се срещне със своя Господ; и съвсем не прави това с поведение на превъзходство, а като търсещ милостиня, който не може да игнорира очите на онези, за които Благата вест все още е терен за проучване“.

Светият Отец посочи, че Ирод спи с „жигосана  съвест“, потънал в култа към победата и остава изумен, страхува се:

„Това е уплахата, която пред новото, което променя историята, се затваря в себе си, в своите познания, в своите успехи. Това е уплахата на онзи, който седи върху богатството си, без да може да види отвъд него. Уплаха, която се поражда в сърцето на онзи, който иска да контролира всичко и всички, на онзи, който е потънал в културата да победи на всяка цена…“

Бог пожела да се роди там, където не сме го очаквали

Другият жест на Мъдреците, според евангелието, е „поклонението“. Папата отбеляза, че те са дошли от Изтока, от един Дворец, тоест място, по-подходящо за Цар, „белег на власт, на успех, на сполучлив живот, идолите, пред които се кланяме“, но които обещават „само тъга и подчинение“. Папата  подчерта, че „именно от онзи Дворец е започнал дългият път на Влъхвите, „най-трудното безстрашие е било откритието, че онова, което те „са търсели, не се е намирало в Двореца, а на друго географско и екзистенциално място“:

„Да се открие, че погледът на този непознат, но желан Цар, не унижава, не подчинява, не затваря. Да се открие, че погледът на Бог повдига, прощава, лекува. Да се открие, че Бог е пожелал да се роди там, където не сме го очаквали, където може би не го искаме. Или където толкова пъти го отричаме. Да се открие, че в Божия поглед има място за последните, ранените, уморените, измъчените и изоставените: че неговата сила и власт се наричат милосърдие. Колко е отдалечен, за някои, Йерусалим от Витлеем!“.

Култът към нас самите пречи да се отворим за Бог

Папата заключи, че „затова  Ирод не може да се поклони, тъй като не е поискал, нито е могъл да промени погледа си“, „не е успял да престане да почита самия себе си, на което се противопоставят тримата Мъдреци:

„Те бяха пренаситени, бе им омръзнало от многото Ироди на тяхното време. Но там, във Витлеем, имаше едно обещание за нещо ново, за нещо безкористно. Там се случваше новото. Мъдреците можаха да се поклонят, защото имаха смелостта да тръгнат на път и заставайки пред малкия, пред бедния, пред беззащитния, необикновен и непознат Младенец от Витлеем, там откриха Славата на Бог.

man / rv








All the contents on this site are copyrighted ©.