Папата: нека възвърнем надеждите на младите хора

Живеем в култура, която се прекланя пред младостта със стремежа да я направи вечна, но същевременно осъжда младите хора и ги лишава от реалната интеграция в обществото, принуждавайки ги да емигрират. Младите, каквито са били Йосиф и Мария, които напразно търсят убежище във Витлеем, бяха в центъра на благодарствената литургия на папата за приключващата година, която отслужи на 31 декември в базиликата Свети Петър с традиционния химн Te Deum (Тебе Боже хвалим).

В края на гражданската година и в навечерието на празника Дева Мария Богородица, папа Франциск припомни, че Рождественската ясла ни приканва да следваме „божията логика“, която отхвърля привилегиите, отстъпките и фаворитизма  и която се базира на срещата, близостта и братството. „Бог не се маскира като човек, а наистина споделя нашата човешка същност“, подчерта папа Бергольо. „Бог сам идва, за да прекъсне веригата на привилегии, която винаги поражда изключването, и даде началото на милувката на състраданието, която поражда интеграцията, която  озарява във всеки човек достойнството за което е създаден“.

„Нека пред Рождественската ясла съзрем присъствието на Бог през цялата година и си припомним, че всяка епоха и всеки момент Бог е носител на благодат и благословия“, посочи папата.  „Рождественската ясла ни приканва да не смятаме нищо и никого за изгубени. Да гледаме Рождественската ясла означава да намерим нашето място в историята без да се оплакваме и огорчаваме, без да се затваряме или бягаме, без да търсим преки пътища или привилегии. Да гледаме Рождественската ясла включва съзнанието, че времето което е пред нас изисква инициативи изпълнени със смелост и надежда, както и отказа от протагонизъм или безкрайните борби за изтъкване“.

„Гледайки Рождественската ясла – продължи папата – не можем да не видим лицата на Йосиф и Мария, изпълнени с надежда, въжделения и въпроси, с поглед към бъдещето,  с нелеката задача да помогнат за израстването на Бога-Детенце. Не може да се говори за бъдещето без да поемем отговорността към нашите младежи; по-точно дълга, който имаме към тях“:

„Създадохме култура, която се прекланя пред младостта със стремежа да я направи вечна, но парадоксално, лишихме нашите младежи от реалната интеграция, защото постепенно ги изключихме от обществения живот, принуждавайки ги да емигрират или да просят несъществуваща работа или която не им позволява проекти за бъдещето. Привилегировахме спекулацията, вместо достойния и истинския труд, който им позволява да бъдат главни действащи лица в живота на нашите общества. Очакваме и изискваме от тях да бъдат маята за бъдещето, но ги осъдихме да чукат на затворени за тях врати“.

„Призвани сме да не постъпваме като ханджията във Витлеем, който казва на младата двойка Йосиф и Мария: тук няма място – прикани папата. Няма място за живота и бъдещето. Всеки е призван да поеме собствената отговорност, за да помогне на нашите младежи да намерят собствената земя и конкретни хоризонти за изграждане на тяхното бъдеще. Нека не ги лишаваме от силата на техните ръце, умове и от способността да реализират мечтите на възрастните. Ако желаем достойно бъдеще за тях, можем да го осъществим само ако заложим на истинската интеграция: осигуряваща им достоен, свободен, креативен и солидарен  труд“.

„Да гледаме към Рождественската ясла –завърши папата - означава да приемем предизвикателството да помогнем на нашите младежи, за да не останат разочаровани от нашата незрялост и ги стимулираме да мечтаят и се борят за своите мечти“.

dg/ rv