Яви се Божията благодат на всички човеци

Литургията за Рождество Христово ни предлага евангелския откъс, в който се съобщава, че Словото стана плът и пребиваваше между нас:

„Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии“. (Йоан 1, 11-12)

 Евангелският разказ коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани.

Скъпи братя и сестри,

Празнуваме днес големия празник на Рождението на нашия Спасител Исус. Идването на Бог Син в човешка плът на земята е преломен момент в историята. Химна от пасхалното бдение нарича греха на Адам и Ева "щастлива вина", понеже Бог се въплъщава, живее сред нас, страда, умира и възкръсва, което е още по-чудесно дело отколкото самото сътворение на света. Св. Йоан по един мистичен начин ни разказва цялата история на света от времето преди сътворението му до времето на Църквата, след като Исус, истинското Слово, Живот и Светлина, е вече обявил Божия промисъл. Цялата човешка история е била ориентирана към този момент, когато ще се появи Словото в света и ще го освети със своето присъствие и ще даде спасение на всички.

Заставайки пред Витлеемската пещера и подпомогнати от днешното Евангелие, ние трябва да съзерцаваме тайната на Въплъщението. В текста Исус е представен като истински Бог, равен на Отца и съществуващ още от „началото”. Но Бог не е далечен, а иска да освети всеки един от нас, ставайки творение, защото ни обича. И затова „Словото стана плът, и живя между нас”. Никога не бихме си помислили, че това е възможно, ако не ни беше открито от Исус. Никой не е очаквал, че Бог е способен на такова безумие за човека. Христос изоставя своето съвършено щастие, произтичащо от общението му с Отца и Светия Дух и става един от нас.

Бог е създал света не защото е имал нужда от него, а защото е искал да сподели с някой своята радост и любов. Точно чрез въплъщението си Бог показа, че не е далечен от живота на човека и иска да му покаже колко много го обича. Бог заживява в нашето ежедневие! Размишлявайки върху делата на Исус и върху нашия живот, който невинаги е достоен отговор на нашето призвание като християни, разбираме колко имаме нужда да ни докосне любовта на Бога, който става малко дете в яслата във Витлеем, за да можем да бъдем по-близко до него. Амин.

man / rv