Папата се помоли за радостна, спокойна и плодотворна старост

„Радостна и плодотворна старост, спокойна и религиозна“. За това Папа Франциск се помоли на Бог, в деня на своя 80-ти рожден ден, при приключване на литургията, отслужена във  ватиканската Капела Паолина заедно с живеещите в Рим кардинали. Светият Отец пожела също така старостта му да бъде „средище на мъдрост“.

Доайенът на кардиналите, кард. Анджело Содано, откри празника с поздравления към Папата, поднасяйки му пожеланията на всички кардинали: „Днес пожелахме да честваме с Вас Светата литургия, за да благодарим на Бога, че Ви избра за тази мисия и за цялата любов, с която Вие я изпълнявате“, изтъкна кардиналът.

Папа Бергольо разказа един анекдот, за да сподели чувствата си в деня на своя 80-ти рожден ден. „От няколко дни“, посочи той, „ми идва на ум една дума, която ми се струва грозна: старост“. Папата добави, че това е „дума, която плаши“:

„Спомням си онова, което ви казах на 15 март [2013], по време на първата ни среща: Старостта е средище на мъдрост. Да се надяваме, че и за мен е така. Да се надяваме, че е така!“.

Папата цитира един латински автор, който говори за старостта, която те настига „с тиха стъпка“:

„Това е удар! Но когато човек мисли, че става дума за етап от живота, който дава радост, мъдрост, надежда, той започва отново да живее. Идва ми наум и един друг стих: „Старостта е спокойна и религиозна“ – „Es ist ruhig, das Alter, und fromm“ [Хьолдерлин]. Молете се и моята да е такава: спокойна, религиозна и плодотворна. Също и радостна“.

Преди това, в проповедта си, Папа Франциск се позова на евангелието за деня според Матей, за родословието на Исус – откъс, който ни кара да се замислим за „благодатта на паметта“, благодатта „да не забравяме“:

„Свойствено на любовта е да не забравя; свойствено на любовта е да помним винаги многото добро, което сме получили, да гледаме към историята: откъде идваме, нашите бащи, нашите предци, пътят на вярата… И тази памет ни се отразява добре, защото прави и по-наситено бдителното очакване на Рождество“. 

Папа Бергольо изтъкна, че четейки евангелския откъс виждаме „историята на благодатта“, но също и „историята на греха“:

„В историята на спасението има много грешници, в тази генеалогия (виж Мт 1, 1-17), но има и много светци. И ние, в нашия живот, ще намерим същото: моменти на силна вярност на Бог, на радост от служението и някои лоши моменти на неверие, на прегрешение, които ни карат да чувстваме нужда от спасението…“.

Християнският живот е път към срещата с Исус

Папата подчерта, че „това е християнският живот: върви напред, към окончателната среща. Този интензивен път, бдително очакване на идването на Господа, нека не ни отнема благодатта на паметта, да гледаме назад към онова, което Бог е направил за нас, за Църквата, в историята на спасението“

man / rv.