Патриарх Вартоломей: „Amoris Laetitia” припомня състраданието на живия Бог

Апостолическото насърчение на папа Франциск “Amoris laetitia” продължава да предизвиква широки коментари. В своето размишление, публикувано от ватиканския официоз Осерваторе Романо, Вселенският и Константинополски патриарх Вартоломей I се спира на въпроси, които мнозина си задават: дали папския документ развива или защитава учението за брака и семейството и дали нормите са засилени или смекчени? Документът на папа Франциск – отбелязва патриарх Вартоломей – преди всичко припомня Божието милосърдие и състрадание, а не само каноническите правила на хората. Изходната точка е любвеобилната и спасителна Божия благодат, която озарява всеки човек, без изключение. Предлагаме пълния текст на размишлението на патриарх Вартоломей.

„Amoris Laetitia” припомня състраданието на живия Бог

Когато говорим за Бога, описателният език, който използваме, е този на любовта. А когато говорим за любов, основното измерение, което й се дава е на Божествената любов. Ето защо Апостолът на любовта определя Бог като любов (вж. 1 Йн 4, 8).

Когато в началото на годината, нашият скъп брат и епископ на Рим, Негово Светейшество Франциск, публикува апостолското насърчение „Amoris Laetitia”, това беше горе-долу периодът, когато ние отидохме заедно на остров Лесбос, Гърция, да изразим нашата солидарност с преследваните бежанци от Близкия изток. Папският документ за „радостта на любовта”, въпреки че се занимава с въпроси, отнасящи се до семейния живот и любовта, ние смятаме, че е той е свързан и с историческото посещение в бежанските лагери. В действителност, това, което скоро стана ясно и на двама ни, като гледахме тъжните лица на жертвите, ранени от войната е, че всички тези хора са били членове на семейства, на разбити и разкъсани от враждебност и насилие фамилии. Но тъй като нашият Господ ни казва изрично за връзката между властта и служението (вж. Мт 20, 26), не трябва да бъде така между нас! Имиграцията е просто обратната страна на същата монета на интеграцията, която със сигурност е отговорност на всеки искрено вярващ.

Разбира се,  „Amoris Laetitia” докосва сърцето на любовта и семейството, точно както докосва сърцето на всеки жив човек, роден на този свят. Това е така, защото най-чувствителните въпроси на семейния живот отразяват най-основните въпроси на принадлежността и общението. Както отнасящи се до предизвикателствата на брака и развода, така и отнасящи се до сексуалността и образованието на децата, всичко това са деликатни и скъпоценни елементи от свещената мистерия, което наричаме живот.

През последните месеци има множество коментари и оценки за този важен документ. Хората се чудят по какъв начин доктрината е била развита или защитена, дали пастирските въпроси са били променени или преодолени и дали специалните норми са заострени или разхлабени. Въпреки това, в светлината на предстоящото честване на въплъщението на Господ - по времето, когато отбелязваме и празнуваме факта, че „Словото стана плът и живя между нас” (Йн 1, 14) - е важно е да се отбележи, че „Amoris Laetitia” припомня, на първо място и преди всичко, за милосърдието и състраданието на Бога, а не само за моралните норми и каноничните правила на хората.

Без съмнение, за да се задушат и затруднят хората в миналото, имаше роля страхът, че един „небесен отец” по някакъв начин определя  човешкото поведение и обичаи. Точно обратното е вярно и религиозни лидери са призовани да припомнят, първо на себе си и после на другите, че Бог е живот, любов и светлина. В действителност, това са думи, многократно подчертавани от папа Франциск в документа му, който разкрива опита и предизвикателствата на съвременното общество, за да се определи духовността на брака и семейството за днешния свят.

Отците на Църквата не се страхуват да говорят открито и честно за християнския живот. Въпреки това, тяхната отправна точка е винаги обичащата и спасяваща Божия благодат, която блести над всеки човек, без дискриминация или презрение. Този Божи огън - каза през VII век Св. Исаак Сирин - носи топлина и утеха на тези, които са свикнали с неговата енергия, докато изгаря и унищожава тези, които са се отдалечили от неговия плам в живота си. И тази светлина на Бога - добавя през Х век Св. Симеон Нови Богослов - служи като спасение за тези, които са я пожелали и им позволява да видят Божията слава, докато осъжда онези, които са я отхвърлели и са предпочели собствената си слепота.

В първите месеци на Юбилейната година на милосърдието, бе наистина подходящо, че папа Франциск както се срещна със семействата на обезкуражените бежанци в Гърция, така и прегърна семействата, които са в неговата пастирска грижа по света. По този начин той не само се позовава на безкрайното милосърдие и безусловното състрадание на живия Бог върху най-уязвимите души, но и подтикна към личен отговор от страна на тези, които са получили и прочели думите му, както и от всички хора с добра воля. В действителност, той призова хората да поемат лична отговорност за собственото си спасение, търсейки начини, по които да се следват Божиите заповеди и да се узрява в духовната любов.

Заключението на папското насърчение е също заключение и на нашите размисли: „Обещаното е по-велико от това, което очакваме. Нека никога не изгубим сърцето си заради собствените си ограничения и никога да не престанем да търсим тази пълнота на любовта и общението, които Бог ни показва”.

Патриарх Вартоломей I Константинополски

vik/ oss.rom