Папата: християните да свидетелстват и отварят пътя на Исус

Йоан Кръстител е пример за християните за смиреното свидетелство на Исус, защото смири себе си до смъртта, за да покаже идването на Сина Божий. Това посочи папа Франциск в размишлението си на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана, обръщайки се към присъстващите на богослужението епископи, свещеници, богопосветени и съпружески двойки, честващи 50 години богопосветен или съпружески живот. 

Както през последните два дни, така и днес литургията предлага на вярващите да размишляват над фигурата на Йоан Кръстител, представен в днешния евангелски откъс като „свидетел“ (Йоан 5,33-36). „Това е неговото призвание, да свидетелства Исус, да покаже Исус, така както прави лампата със светлината“, поясни папа Франциск.

„Лампата показва къде има светлина, свидетелства светлината. Йоан бе гласът. Сам той казва за себе си: „аз съм гласът на викащия в пустинята“. Той бе гласът, но който свидетелства Словото, показва Словото на Бог. Той бе проповедник на покаянието, който кръщаваше, но казва ясно: „след мен иде друг, който е по-силен от мен, по-голям от мен, на когото не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Той ще ви кръсти в огън и Дух Свети“.

Ето защо, посочи папата, „Йоан е временното, което показва окончателното, а окончателното е Исус. В това се състои величието му, показано всеки път, когато народа и законоучителите го питат дали е Месията, а той им отговаря ясно: „Не съм аз“:

„Това е временното, но сигурно и силно свидетелство, огънят който не угасна от вятъра на суетата, гласът, който не утихна от силата на горделивостта се превръща все повече в глас, който посочва един друг и отваря вратата за свидетелството на Отца, за свидетелството на Исус от днешното евангелие: Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Йоановото: това на Отца“. Йоан Кръстител отваря врата за това свидетелство. И се чува гласът на Отца: „Този е моя Син“. Йоан бе този, който отвори тази врата. Йоан е велик и винаги остава настрана“.

Йоан Кръстител е смирен, „тръгва по пътя, по който ще тръгне Исус: пътя на смирението. И така ще бъде до края. В тъмнината на затворническата килия, до смъртта заради капризите на една балерина, заради завистта на една прелюбодейка и слабостта на един пияница“:

„Днес е добър ден да се запитаме за нашия християнски живот, дали винаги е отварял пътя за Исус, дали е белязан от жеста да показваме Исус. Нека благодарим за многобройните пъти когато сме го правили, да благодарим и да започнем отново, след 50.та годишнина, с тази млада старост или тази остаряла младост – като доброто вино! Нека направим крачка напред, за да продължим да бъдем свидетели на Исус. Нека Йоан, великия свидетел, да ви помага по този нов път, по който ще тръгнете днес след честването на 50.та годишнина на свещенически, богопосветен или съпружески живот“.